![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Сега пак се чуваше гласът на Уен. Звучеше уморено.
— Дори в стадия, когато не свети, ядрото й запазва своята плътност и не се наблюдават никакви промени и деформации. Турбулентността на повърхността стига едва десет хиляди километра навътре. Но как? Как? Как?
Ли:
— Дори след Изгрева вътрешната структура изглежда непроменена.
— Не можем да кажем това със сигурност, нито можем да приближим повече, за да потърсим по-категорични доказателства.
— Напротив, видът й е типичен за нейния разред. Имаме модели…
Тонът на Уен отново се промени — сега говореше бързо, с болезнено напрежение в гласа.
— Независимо от цялата информация, която събрахме, пак сме изправени пред една неразрешима загадка. Изгубих пет години да анализирам данните, а не съм мръднал на крачка от онова, което е било известно и на астрономите от Зората на цивилизацията. Но в ядрото все трябва да стават някакви промени, в противен случай ще се наблюдава деформация.
Отговорът на колегата му прозвуча сприхаво.
— Очевидно е, че дори във фазата на изчезване звездата продължава да излъчва, но лъчите имат съвсем слабо действие.
— Но как става това? Как? И ако е възможно такова нещо, тогава защо не е нарушен най-горният слой?
— Конверсията е ниско във фотосферата, ето това е деформацията! Затова, тъпа главо, ще използвам схемите от твоя собствен софтуер, за да ти го покажа!
— Не става. Тия дрънканици с нищо не са по-различни от онова, което вече знаем.
— Но аз разполагам с данни!
— Е, и? Твоите алабализми са…
Рейнолт прекъсна звука.
— Така продължава дни наред. През повечето време двамата говорят на някакъв техен си жаргон, какъвто често използват тандемите, състоящи се от фокусирани.
Нау се изопна на стола.
— Ако са способни да разговарят единствено помежду си, тогава няма никакъв шанс да разберем нещо от тях. Загубихме ли ги?
— Не и в обичайния смисъл. Д-р Уен е толкова обезсърчен от измамените си надежди, че взе да отчита и случайните, по-второстепенни и незначителни явления. При нормално съзнание това може и да доведе до някакъв резултат, но…
Брюхел се разсмя. Личеше, че искрено се забавлява.
— Значи твоят най-добър астронавт съвсем се чална, а, Рейнолт?
Тя дори не си направи труда да го погледне.
— Запази тишина! — рече само.
Нау забеляза, че Спекулантите се втрещиха при нейните думи. Ритцер беше вторият човек в командването, при това изявен садист, а тя го постави на мястото му, без дори да се замисли. „Чудя се кога ли Спекулантите най-после ще разберат.“
По лицето на Брюхел премина спазъм. След това обаче усмивката му стана още по-широка. Той се облегна на стола и хвърли шеговит поглед към Нау. Анне продължи да говори, сякаш нищо не се е случило.
— Уен тръгва от проблема и постепенно разширява контекста, в който го разглежда. Отначало в това имаше някакво практическо основание, но…
Отново зазвуча гласът на Уен, все така забързан и монотонен като преди:
— Изчезващата е в галактическа орбита. Това е следа.
Предполагаемата орбита на Изчезващата — познаваше се по отсъствието на други звезди наоколо — се появи на един от екраните. Явно Анне доста се беше поровила из записките на пилота. Данните датираха отпреди половин милиард години. Орбитата беше с типичната за звездите с ареола форма на цветно венчелистче. Веднъж на всеки двеста милиона години Изчезващата навлизаше в невидимото ядро на галактиката. После започваше да се отдалечава все повече и повече, докато не навлезеше в самата й периферия, където не се срещаха почти никакви звезди и започваше междугалактическият мрак. Томас Нау не беше астронавт, но въпреки това знаеше, че звездите с ареола не притежават използваема планетарна система. В резултат на това не са и сред най-често посещаваните. Това обаче беше най-малката сред всички неразгадаеми мистерии на Изчезващата.
По някаква необяснима причина фокусираният представител на Чуенг Хо се беше концентрирал изцяло върху галактическата орбита на звездата.
— Това нещо — не знам какво е, във всеки случай е невъзможно да бъде звезда — е съсредоточие и център на нещо много по-голямо. Отново и отново, и отново…
Рейнолт прескочи тази част от записа, дължаща се очевидно на някакъв срив в повредения мозък на Уен. После гласът на фокусирания за кратко отново стана спокоен: