Прах [bg]

Усещам присъствието на човека, който вероятно е убиецът. Чух го зад оградата, после го видях и той избяга. Бягайки с обутите си в маратонки-ръкавици крака, той се е върнал в МИТ да изгледа останалата част от спектакъла. Пристигането ми, кацането на хеликоптера, цялата пиеса, и както Бентън предположи, си е тръгнал за последен път преди зазоряване, минавайки по железопътните релси, за да си вземе колата.

— Най-простият мотив и най-старият на планетата. Пари — каза ми Марино преди секунди. — Знаем кой е и вероятно не е стигнал далеч. Може да се крие в нечия ферма или барака. Ще мобилизираме ченгетата от всички участъци наоколо и ще проведем издирване от врата на врата, докато го намерим. Хейли Суонсън е обрал „Дабъл Ес“ и нещо се е объркало и е убил всички — заяви Марино.

Аз обаче знам добре, че това не е цялата история или дори част от нея. Може би въобще няма нищо общо с нея. Това не е обир, който се е усложнил. Убедена съм, че ченгетата грешат в подозренията си. А и е прекалено рано в разследването, което бездруго ще бъде поето от ФБР, ако това вече не е станало, разбира се.

„Минитмен“ е национален парк, следователно е в юрисдикцията на федералните, които ще използват този факт, за да се включат. Трудно ми е да си представя, че Бентън не се мобилизира. Той няма да чака покана от полицията в Конкорд или от Марино, нито дори от шефа си, който не го иска наоколо, но няма да може да го спре. Гейл Шиптън е съдила „Дабъл Ес“ и сега е мъртва, а и служители на „Дабъл Ес“ също са мъртви. Бентън ще мисли за Столичния убиец, а аз продължавам да виждам холограмата на октопод върху найлоновите пликове по главите на жените във Вашингтон.

Представям си мощни пипала, проблясващи в цветовете на дъгата, морско създание, обитател на дъното с невероятна гъвкавост, майстор на камуфлажа, набутващ се в абсурдно тесни пространства, четири чифта ръце, водещи към интелигентна глава. Октоподът е бил използван за символ на империи на злото, злоупотребяващи с властта си. Фашистки правителства, конспиратори, империалисти, типове от Уолстрийт. Доктор Сюс8 обрисува нацистите като октопод.

Метафората може да е съвпадение, но може и да не е. Убиецът може да гледа на себе си като на свръхчовек с мъртва хватка върху всичко, което докосне. Но аз го виждам като нещо много по-банално и лошо проектирано, като многобройни уреди, включени в един контакт, който се претоварва, дава на късо и изгаря.

Усещам яростта и арогантността на безмълвен и бърз човек. Припомням си железопътните релси и убиеца, избягал по тях, скачайки от греда на греда в хлъзгавата тъмнина, Нижински9 от ада, който е примадона, но не и такъв маестро, за какъвто се смята. Нито в емоционално, нито в психическо отношение.