Прах [bg]

— Тя трябва да е страдала от прекалена умора, недостиг на въздух, сърцебиене. Може да й е прилошавало, когато се напрегне, а това отговаря на описаното от теб — казвам на Луси. — Може да е имала подути глезени и крака.

— Понякога се оплакваше, че обувките я стягат — промърморва Луси, по-заинтересувана отколкото тъжна. — Обичаше пантофки и сандали.

Представям си пантофката от фалшива зелена крокодилска кожа, която Марино намери зад бар „Сай“.

— Звучи, сякаш вече е била болна. Ходеше ли редовно на прегледи? — питам.

— Нямам представа. Знам само, че мразеше лекарите.

— Сърцето й е трябвало да помпа по-усилено от нормалното — обяснявам.

— Всъщност тя мразеше хората — казва Луси. — Беше затворена и антисоциална и трябваше да проявя повече разум, когато се опита да ни сваля.

— Да ви сваля? — Ан се ококорва и завърта на стола си. — Опитала се е да сваля теб и Джанет в бара? Е, това си е опасен живот.

— В бар „Сай“ една вечер миналата пролет — разказва Луси, а аз си спомням, че през пролетта още не знаех за завръщането на Джанет в живота на племенницата ми.

Не ми е приятно да ми се напомня за онова, което не споделя с мен. Вече би трябвало да съм претръпнала за тайните и лъжите й или поне да не се замислям повторно за тях. Защо да ми пука, когато е по-добре да не знам повечето от това, което държи в тайна? Задавам си този въпрос от трийсет години, още откак Луси беше ужасното хлапе, което проникваше в компютъра ми, в бюрото, в личния ми живот. Познавала е Гейл Шиптън и не е разстроена, че я вижда мъртва, помирисва смъртта и усеща вледенената й плът.

— Изпрати напитки на масата ни. После си придърпа стол до нас и се заговорихме. Отначало си помислих, че в нея има нещо странно, но все пак сме в МИТ — свива рамене Луси. — Хората са различни. В онази вечер тя се прояви като изключително дружелюбна, нещо, което никога вече не видях. Но всичко е било само театър.

— Ролята на човек, който е бил ходещ инфаркт — обажда се Ан. — Ако погледнеш на клапите като на врати, нейните не са се отваряли и затваряли правилно. Трудно е да си представиш, че не е усещала сърцебиене или дори болки.

— Щеше да си помисли, че е просто стрес — казва Луси. — Който е част от иска й срещу „Дабъл Ес“. Стресът, нанесен й от извършеното от тях, е повлиял на здравето й, причинил й задух, стягане в гърдите и силна тревога, която намалила работоспособността й.

— Ако ще включваш подобно нещо в иска си, защо не отидеш на лекар? — пита Ан.

— Гейл не искаше да я опровергаят. Не искаше да заявят, че е напълно здрава.

— Иронията е, че никой не би заявил това. Виждаш ли стесняването на митралната клапа? — посочвам скенера.