Прах [bg]

— Харвард, МИТ и всички други университети са затворени. Само персонал от жизненоважно значение в болница „Маклийн“ — продължавам да чета. — ФБР…

— Почва се — прекъсва ме Луси отвратено. — Не си губят времето. А това означава, че скоро ще плъзнат навсякъде.

— Специалният агент, оглавяващ отдела в Бостън, Ед Гранби…

— Поредната му доза пропаганда — отново ме прекъсва Луси.

— Моли обществеността за информация за младия мъж, видян да бяга от парк „Минитмен“, както и за снимки или видеозаписи, които някой може да е направил.

— Пожелавам му късмет. Хората в Конкорд не си падат по полицейщината, освен ако не шофираш бъгито си в мочурищата и не стъпваш по защитени растения. — Луси прави типичната си язвителна забележка за мястото, където живее.

— Жертвите са мъж и две жени. Това е всичко, което Марино знаеше — добавям. — Ще се наложи да се поровим в информацията, с която Карин Хегъл разполага. Клиентката й Гейл Шиптън е мъртва, а сега и хора от фирмата, която е съдила, са убити.

— Карин няма да разполага с нищо, което може да ни помогне — отвръща Луси.

Профучаваме през площад „Портър“. Магазините са вдясно от нас, после са пощата, църквите и погребално бюро.

— Тя работеше по ясен случай, който обаче се оказа пълен кошмар — добави Луси.

Още няколко полицейски коли минават покрай нас с включени сирени и лампи. Кеймбридж, Съмървил, Куинси. Мисля си за съвместната група.

— Ако не е била уплашена преди, сега вече трябва да бъде — казва Луси.

Споменавам, че съм се натъкнала на Хегъл в бостънския съд миналия месец. Предавам как ми е доверила, че се крие на тайно място, докато делото приключи, и е нарекла „Дабъл Ес“ бандити.

— Знаеш ли къде е тя?

Забелязвам проблясък на усмивка по лицето на Луси, сякаш намира думите ми за забавни. Или пък ме заблуждава промяната на светлината. Сиви облаци са надвиснали ниско над океана и пристанището. Не вали, но вятърът брули безмилостно. Надига се буря и предстои още проливен дъжд. Слава богу, местопрестъплението, към което бързаме, е на закрито.

— Възможно ли е тя да е в опасност? — питам.

— Случаят й е в опасност, но не и тя — отговаря Луси спокойно и внезапно се сещам къде може да се е настанила адвокатката.

— Тя е в дома ти.

— В безопасност е — повтаря племенницата ми със същата мрачна усмивка. — В къщата е с Джанет. Ако някой неканен се появи, ти ще имаш още повече работа, отколкото сега.

Луси е в пълен мир с онази част от себе си, която може да убива и го е правила преди. Дори не й е трудно да стигне дотам и понякога й завиждам за това колко удобно се чувства. Поглеждам десния й крак над ботуша, но не забелязвам кобур на глезена. Облечена е в черно пилотско яке над черния си пилотски гащеризон, обсипан с джобове. Не се съмнявам, че е въоръжена.

В северен Кеймбридж движението обикновено е претоварено. Камиони и автобуси бързат към Бостън, където небето е сиво и мрачно, но не така зловещо както на запад. Над главите ни се носят бели облачета, замъглявани от тъмносиви, а там, където се вижда синьо небе, то е странно ярко, каквото става преди свирепи бури и урагани. Спомням си това от детството ми в Маями.