Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 109
Перейти на страницу:

А това беше Швейцария — все още неутрална територия. Дали германците щяха да се осмелят да атакуват по суша?

Ала, когато Ригби повтори сигналите, думите отново блеснаха — ясни като бял ден. Заедно с още една новина:

П-Р-И-Б-Л-И-З-И-Т-Е-Л-Н-О — Д-Е-С-Е-Т — М-И-Л-И — П-Р-И-Б-Л-И-Ж-А-В-А-Т — Б-Ъ-Р-З-О

Мозъкът на Дерин изведнъж заработи отново изцяло във войнишки режим.

— Ще можеш ли да го спуснеш без мен, Нюкърк? — извика.

— Да, но ако е ранен?

— Не е. Това са проклети Машинисти… и настъпват по суша! Трябва да вдигна тревога.

Дерин извади свирката си и подаде сигнала за наближаващ враг. Стоящата наблизо хрътка наостри уши, а после нададе тревожен вой.

Воят се понесе през кораба — от хрътка на хрътка, като жива сирена за въздушна тревога. Само след миг навсякъде гъмжеше от хора. Дерин се огледа за дежурния офицер — видя го — г-н Роланд бягаше към нея по горната част на кораба.

— Докладвайте, господин Шарп.

Тя посочи към Хъкслито.

— Старшият, сър. Забелязал е още един самоход, който се приближава!

— Господин Ригби? Той какво прави там горе?

— Настоя да се издигне, сър — отвърна Дерин. — Казва, че самоходът има осем крака — проверих тази част два пъти.

Осем? — повтори г-н Роланд. — Това ще да е най-малкото наземен крайцер.

— Да, голям е, сър. Забелязал го е от десет мили.

— Е, това се казва късмет. Големите не са толкова бързи. Имаме поне час преди да стигне дотук. — Обърна се, за да докладва на един вестоносен гущер, които минаваше наблизо.

— Моля да ме извините, сър — прекъсна го Дерин, — но господин Ригби каза "приближава бързо". Може би този е някакъв по-подвижен модел.

Офицерът се намръщи.

— Едва ли, момче. Но иди да питаш Машинистите. Може да знаят нещо за тези осемкраки неща. После докладвай на мостика.

Дерин отдаде чест, завъртя се на токове и хукна надолу.

По целия гръб на звяра бяха пуснати въжета, така че тя закачи карабинера си за едно и се понесе надолу, отблъсквайки се с крака от фланга. Въжето съскаше под ръкавиците й, а металният карабинер се нагорещи от плъзгането.

Кръвта на Дерин закипя, приливът на енергия от задаващата се битка заглушаваше всичко останало. Корабът все още бе беззащитен, освен ако Машинистите не успееха да подкарат двигателите си.

Когато ботушите й опряха в металните подпори на двигателя, г-н Хърст надигна поглед от оплетената механика. Човекът висеше от ръба на двигателя, а не се виждаше осигурително въже.

— Господин Шарп! За какво е цялата тази врява?

— Забелязан е още един самоход, сър — отвърна тя, а после се обърна към Алек. Лицето му бе омазано с масло, като на черно-бяла картина, изобразяваща войната. — Не сме сигурни за вида. Но има осем крака, сигурно е доста голям.

— Звучи като да е Херкулес — каза той. — Успяхме да му се изплъзнем на швейцарската граница. Фрегата от хиляда тона — нов и експериментален наземен съд.

— Бърза ли е?

Алек кимна.

— Почти колкото нашия самоход. Значи казваш, че е тук в Швейцария? Германците да не са полудели съвсем?

— Достатъчно — на десет мили на изток е, а води и разузнавачи. Колко време имаме според теб?

Алек поговори с Хофман, превеждайки му новината на немски, а разстоянието — според метричната система. Дерин почувства, че потропва с крак, докато чака, а дланите й плътно стискат въжето. Един скок и щеше да е на път към мостика.

— Може би двадесет минути? — обяви най-после Алек.

— По дяволите! — изруга тя. — Отивам долу да съобщя на офицерите. Има ли още нещо, което трябва да знаят?

Хофман посегна и дръпна ръката на Алек, мънкайки нещо на забързан машинистки. Очите на Алек се ококориха, докато го слушаше.

— Точно така — каза. — Екипът от разузнавачи, които спомена — и ние ги видяхме. Въоръжени са със сигнални ракети, които съдържат някакъв вид лепкав фосфор!

Всички замълчаха за миг. Фосфор… идеалното средство да изпепелиш звяр на водородно дишане.

Може би германците нямаха план да ги залавят живи в крайна сметка.

— Е, тръгвай, момче! — Викна на Дерин г-н Хърст. — Ще изпратя гущер до другия двигател. А вие двамата — да вземем да задвижим тази машинария!

Дерин погледна за последно към Алек, а после прекрачи двигателя. Хвърли се надолу към мостика, а въжето цвърчеше между ръкавиците й.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)