Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 109
Перейти на страницу:

Златните кюлчета блестяха с матово отражение — цяла дузина или над двеста килограма. Волгер вдигна едно с две ръце и с недоволно мърморене го метна през прозореца. Двамата се наведоха напред и видяха как проблесна на слънце докато падаше.

— Е, това бяха седемдесет хиляди крони на вятъра — рече Волгер.

Алек се наклони и вдигна още едно, а мускулите на ръцете му крещяха, докато го промушваше през прозореца.

— Почти не ни убихте! Да не сте полудял?

— Полудял? — Волгер изсумтя, надигайки още едно кюлче. — За това, че се опитвам да спася и малкото наследство, което още не сте изхвърлили на боклука?

— Това е въздухоплавателен съд, Волгер. Всеки грам е от значение! — Алек извади още едно кюлче. — А вие товарите цял златен фонд на борда?

— Не смятах, че Дарвинистите ще правят толкова точна сметка. — Той отново изсумтя, а поредното кюлче отлетя надалеч. — Само си представете колко щяхте да сте доволен, ако се бях оказал прав.

Алек изпъшка. От съвместната работа с екипажа на Левиатан бе попил манията на авиаторите за теглото. Ала Волгер мислеше в категории като тежки оръдия и бронирани самоходи.

Алек хвърли още едно кюлче през прозореца — сега бяха останали само шест.

— Но, разбира се, можем да приключим нещата окончателно — продължи Волгер. — Да изхвърлим всичко, както оставихме самохода и замъка и запасите за десет години!

— Значи за това е всичко? — каза Алек, вдигайки поредното кюлче. — Задето съм хвърлил на вятъра тежкия труд, който сте положили. Не разбирате ли, че спечелихме нещо много по-ценно?

— Какво може да е по-ценно от рожденото ви право?

— Съюзници. — Алек избута кюлчето през прозореца. Докато то падаше му се стори, че усеща палубата да се изравнява леко под краката му. Може би имаше ефект.

— Съюзници? — изсмя се Волгер, а после вдигна още едно кюлче и го запрати навън. — Значи заради новите ви приятели си заслужава да изхвърлите всичко, което ви е оставил баща ви?

— Не всичко — отвърна Алек. — Цял живот вие и баща ми сте ме подготвяли за тази война. Благодарение на това, не ми се налага да се крия от нея. Хайде останаха само четири. Двамата ще успеем да ги вдигнем наведнъж.

— Все още са прекалено тежки. — Волгер поклати глава. — Баща ви беше романтичен идеалист и това му струваше скъпо. Винаги съм се надявал, че сте наследили поне малко от прагматизма на майка си.

Алек погледна към калъфа.

Само четири златни кюлчета… Зачуди се какво ли би казало момче като Дилан за подобно богатство. Може би това, което бе сторил Волгер, не беше чак такава лудост.

— Добре — каза, — може би трябва да си запазим едно.

Волгер се усмихна, докато приклякаше, извади едно от кюлчетата и го мушна под леглото.

— Може би все пак има някаква надежда за вас, Алек. Е, да приключваме ли?

Алек клекна срещу него и двамата надигнаха калъфа. Лицето на Волгер почервеня от усилието. Алек почувства как собствените му мускули пулсират.

Най-после успяха да го поставят на перваза. Алек направи крачка назад, после с всичка сила блъсна дограмата с рамо.

И последните три кюлчета полетяха към снега — въртяха се бясно и проблясваха на слънцето. Алек почувства как Волгер го държи за рамото, сякаш си мисли, че щеше да ги последва. Корабът сякаш подскочи под краката на Алек, накланяйки се към десния борд, олекнал от тежестта на бащиното му злато.

— Но трябва да знаете, че наистина не смятах, че това ще има някакво значение, не и на такъв голям кораб — тихо промълви Волгер. — Не съм имал намерение да ви излагам на опасност.

— Знам това — въздъхна Алек. — Всичко, което направихте, бе, за да ме предпазите. Ала аз вече избрах различен път — по-несигурния. Или ще признаете това, или пътищата ни ще се разделят, когато корабът кацне.

Граф Волгер пое бавно въздух, после се поклони.

— Оставам на вашите услуги, Ваша светлост.

Алек завъртя очи и понечи да каже още нещо. Ала отвън нещо просветна и двамата отново се наведоха от прозореца. От земята в дъговидна траектория летяха ракети. Левиатан се бе изравнил с първите немски съгледвачи. Минохвъргачките им стреляха, запращайки нагоре ярки светлини. Алек вдиша острата позната миризма на фосфор, а до ушите му стигна грохотът от близкото оръдие.

— Само се надявам да не е прекалено късно.

Тридесет и девет

— Хайде, животинки, стига мързелувахте! — извика Дерин и вдигна още едно ято прилепи във въздуха.

Г-н Ригби бе пратил кадетите напред, за да олекоти носа. Имаше нещо тежко, което накланяше предната част на кораба. Или беше това, или предните водородни клетки изтичаха. Ала хрътките не бяха открили и най-малко изпускане.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)