Левиатан [bg]

Когато смаза свещите, около главата му се разхвърчаха искри.

— Сега по-бавно — рече Хофман, поставяйки очилата на лицето си.

Алек пое в ръка единствения лост — другият бе при двигателя на десния борд, заедно с Клоп, и го избута леко напред. Частите се задвижиха все по-бързо и по-бързо, докато ревът на двигателя не разтресе целия отсек. Надникна през рамо, за да види как вътрешностите на осакатения Буреход се въртят пред очите му, а от ауспусите се надига черен дим.

— Чакайте заповед! — Надвика тътена г-н Хърст. Посочи към сигналната маркировка върху мембраната на въздушния звяр. Главният инженер вече бе обяснил, че е направена от кожа на сепия, свързана чрез изкуствено създадена нервна тъкан към рецептори, поставени на мостика. Щом офицерите на кораба поставеха оцветен лист хартия към сензорите, сигналната маркировка повтаряше цвета с точния оттенък, на принципа на животните, които умеят да се сливат с пейзажа в естествената природа. Яркочервеното означаваше пълен напред, лилавото означаваше на половин скорост, а синьото — на четвърт скорост, с всички останали междинни оттенъци.

Ала сега двигателите не бяха тествани и Алек се съмняваше, че неговата представа за ход на половин скорост би съвпаднала с тази на Клоп. Можеше да им отнеме дни да установят необходимия баланс, а германците щяха да са тук само след минути.

Наземните въжета плющяха, докато хората от екипажа ги прерязваха и Алек отново почувства движение под краката си. Студеният вятър сега избутваше кораба — големият звяр се придвижваше странично над ледника.

— Четвърт скорост! — крещеше Хърст. Сигналната маркировка бе придобила тъмно син цвят.

Алек бавно натисна крачния педал. Перката се задвижи. Врътна се мързеливо за миг, а след това всички чаркове се впримчиха и се завъртяха бързо — остриетата изчезнаха от поглед в размазано петно.

Съвсем скоро перката започна да всмуква леден вятър над незатворения двигател. Алек приклекна ниско, загръщайки се по-плътно с палтото. Ако това бе четвърт скорост, какво ли щеше да е пълната?

— Намалете малко — извика Хърст.

Алек погледна към сигналната маркировка, която бе избледняла. Отпусна леко лоста, като внимаваше да не натоварва двигателя.

— Чувате ли това? — попита Хофман, след като стана сравнително тихо. — Двигателят на Клоп.

Алек се заслуша напрегнато — долови далечен тътен. Докато неговият двигател се задавяше, този на Клоп работеше стабилно и вече караше кораба да се завърти наляво.

— Работи! — извика той, смаян от това, че двигателите на Бурехода могат да накарат нещо толкова огромно да се движи в небето.

— Но защо завиваме на изток? — попита Хофман. — Не е ли това посоката, от която се задава фрегатата?

Алек преведе въпроса на г-н Хърст.

— Може би капитанът иска да набере скорост надолу по дължината на долината. Малко сме тежички заради вашите двигатели и движението напред ще успее да повдигне кораба. — Хърст посочи с пръст над рамото му. — А може би е забелязал онези негодници там…