Левиатан [bg]

— Е, да, може би — отвърна Дилан. — Но има и нещо повече от това да завъртиш перките.

— Тогава вашите инженери ще могат да ни помогнат. — Алек се обърна към д-р Барлоу. — Какво мислите? Вашата мисия ще продължи, а моите хора и аз ще можем да избягаме при дружеска сила.

— Само че има още един проблем — каза жената. — Ние ще сме зависими от вас.

Алек примигна — не се бе замислил за това. Контролът върху двигателите означаваше контрол върху целия кораб.

— Можем да обучим инженерите ви по пътя — отвърна той. — Моля ви, повярвайте ми, встъпвам в този съюз с добри намерения.

— Вярвам ви, Алек — отговори тя. — Но вие сте само момче. Как мога да съм сигурна, че думата ви тежи пред хората ви?

— Защото съм… — започна Алек, а после бавно си пое дъх. — Ще правят каквото кажа аз. Размениха граф за мен, не помните ли?

— Помня — каза тя. — Но ако ще се договарям с вас, Алек, трябва да знам кой сте в действителност.

— Аз… не мога да ви кажа това.

— Нека да ви улесня, тогава. Най-добрият механик в Австрия е част от домакинството на баща ви?

Алек бавно кимна.

— И вие твърдите, че бягате от пет седмици — продължи тя. — Така че пътешествието ви, грубо пресметнато, е започнало около двадесет и осми юни?

Алек замръзна на място. Д-р Барлоу бе назовала именно нощта, през която Волгер и Клоп бяха дошли за него в спалнята му — нощта, през която бяха загинали родителите му. Явно вече го бе подозирала, след като се бе изпускал толкова пъти. А току-що й бе посочил и последните парченца от пъзела.

Опита се да отрече, но изведнъж не можеше да продума. Беше по-лесно да се контролира, когато криеше отчаянието си, но сега празнотата вътре в него се надигаше отново.

Д-р Барлоу посегна и го хвана за ръката.

— Много съжалявам, Алек. Сигурно е било ужасно. Значи слуховете са верни? Били са германците, нали?

Той извърна лице, неспособен да понесе жалостта й.

— Преследват ни от онази първа нощ.

— Тогава ще трябва да ви отведем оттук. — Тя се надигна, събирайки полите на пътния си шлифер. — Ще обясня всичко на капитана.

— Моля ви, госпожо — каза Алек, докато се опитваше да успокои гласа си. — Не казвайте на другиго кой съм аз. Може да усложни нещата.

Д-р Барлоу се замисли за миг, а после каза:

— Предполагам, че това може да остане между нас, поне засега. Капитанът ще е доволен от предложението ви за двигателите.

Тя отвори вратата, а после се извърна. На Алек му се искаше просто да се махне. Празнотата вече го заливаше неконтролируемо, а той не искаше да плаче пред жена.

Ала всичко, което каза бе:

— Грижете се за него, господин Шарп. Ще се върна.