Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 109
Перейти на страницу:

Дерин изсумтя.

— А, да. У дома, все си забравям часовника по тенис кортовете.

Алек завъртя очи, но продължи да разказва.

— Изабела отворила часовника с надеждата да открие портрета на някоя от дъщерите си вътре.

Дерин се ококори.

— Обаче вътре имало снимка на майка ти!

Алек кимна.

— Изабела била бясна. Освободила майка ми от свитата си.

— Доста строго — прецени Дерин. — Да загубиш работата си само заради това, че някакъв херцог си пада по теб!

— Загубата на "работата" е бил най-малкият проблем. Прачичо ми, императорът, отказал да разреши този брак. Дори не разговарял с баща ми цяла година. Това разтърсило цялата империя. Кайзерът, руският цар, че дори и Светият отец във Ватикана се опитали да оправят нещата.

Дерин надигна вежда и пак се зачуди дали Алек не е луд или пък просто си дърдори. Дали не й се причу или той наистина каза, че папата се е месил в семейните им работи?

— В крайна сметка стигнаха до компромис — неофициален брак.

— Какво пък значи това? — попита тя.

Алек избърса сълзите от лицето си.

— Позволили са им да се оженят, но децата им нямат право да наследят нищо. Ако питаш прачичо ми, аз не съществувам.

— Значи не си ерцхерцог или нещо такова?

Той поклати глава.

— Просто принц.

— Просто принц? Да му се не види, колко ти е тежко!

Алек се обърна към нея и присви очи.

— Не очаквам да ме разбираш, Дилан.

— Съжалявам — измънка тя. Наистина нямаше намерение да му се подиграва. Този раздор в семейството бе коствал на Алек родителите му, в крайна сметка. — Просто всичко това звучи малко странно.

— Предполагам, че е така — въздъхна той. — Нали няма да кажеш на никого?

— Разбира се, че не. — Протегна ръка. — Както казах вече, твоето семейство не е наша работа.

Алек се усмихна тъжно, докато стискаха ръце.

— Ще ми се да беше вярно. Но се боя, че се превърнахме в проблем на целия свят.

Дерин преглътна и се зачуди какво ли е семейната кавга да прерасне в масова война. Нищо чудно, че момчето изглежда като ударено с мокър парцал през цялото време. Въпреки че нито една от тях не бе негово дело, трагедиите винаги посяваха семената на вината в огромни количества.

Дерин все още продължаваше да превърта инцидента с баща й по дузина пъти всяка нощ и си представяше какво още е можела да стори, за да го спаси, замислена дали онзи пожар не бе възникнал по нейна вина.

— Нали знаеш, че не си виновен за нищо? — каза му тя нежно. — Искам да кажа, както го представя д-р Барлоу, нещата са стигнали дотук с помощта на не по-малко от стотина политици.

— Но аз съм причината за раздора в семейството — отвърна Алек. — Аз провалих всичко и дадох повод на германците да започнат войната.

— Ти си нещо повече от това, обаче. — Дерин го хвана за ръката. — Ти си този, който прекоси леда, за да спаси задника ми от премръзване.

Алек я погледна, избърса очи и се усмихна.

— Може би и това също.

— Алек? — гласът на д-р Барлоу дойде някъде от нищото и момчето подскочи във въздуха.

Дерин се засмя, докато се изправяше и му показа вестоносния гущер на тавана.

— Капитанът е съгласен с вашето предложение — продължи животинчето. — Моля да се срещнем при вашата самоходна машина. Трябват ни поне двама преводачи, за да координираме нашите инженери и вашите хора.

Алек само се взираше ужасено в гущерчето. Дерин се усмихна и го дръпна.

— Чака отговора ти, глупчо.

Той преглътна и после произнесе с нервен глас.

— Ще съм там възможно най-скоро, доктор Барлоу. Може би трябва да помолите и граф Волгер за помощ. Говори отличен английски, когато пожелае. Благодаря ви.

— Край на съобщението — добави Дерин и зверчето избяга.

Алек потрепери целият.

— Боя се, че още не мога да свикна с тези говорещи животни. Изглежда ми неестествено, да ги правиш да приличат на хора.

Дерин се разсмя.

— Не си ли чувал никога за папагали?

— Това е различно — отвърна той. — Природата е предвидила да могат да говорят така. Но аз… искам да ти благодаря, Дилан.

— За какво?

Алек вдигна празните си ръце и за миг Дерин си помисли, че пак ще заплаче. Ала той каза само:

— За това, че знаеш кой съм.

Тогава я обгърна с ръце — груба прегръдка, която трая само миг. После той се обърна и побърза да напусне машинното, хукнал към падналия Буреход.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)