Торбарите [bg]

— Приятно ли прекарахте на киното, скъпа?

Рина кимна.

— Чудесно, мамо — каза възбудено тя. — Беше толкова весело. Не знаеш колко е хубаво да идеш на кино без всичките хлапаци, които сноват наоколо ти по време на следобедните прожекции.

Джералдин се засмя.

— До вчера и ти беше една от тези хлапачки.

Изведнъж лицето на Рина стана сериозно.

— Но вече не съм, нали, мамо?

Джералдин кимна леко с глава.

— Не, мила. Вече си пораснала.

Рина радостно се завъртя около себе си.

— Вярно, мамо — каза весело тя. — Вече съм пораснала.

Джералдин се засмя.

— Сега бегом в леглото, малка дамичке. Нужна ти е почивка.

— Добре, мамо. — Рина се наведе над нея и я целуна по бузата. — Лека нощ. — Прекоси стаята и целуна баща си по бузата. — Лека нощ, татко.

Затича към стаята и те дочуха забързаните стъпки по стълбището. Харисън Марлоу отпусна вестника.

— Изглежда много щастлива.

— Защо да не е? — каза Джералдин. — Първата й среща. Всяко момиче е възбудено след първата си среща.

Той остави вестника.

— Какво ще кажеш да излезем на верандата за малко въздух?

Излязоха навън в нощта.

— Лади? — извика тя.

— Тук съм, мамо.

Тя се обърна и го видя да се надига от плетената пейка.

— Добре ли прекарахте?

— Чудесно — отсече той.

— Рина не ти ли беше бреме?

— Не.

— Не изглеждаш доволен, че си я взел със себе си.

— Всичко беше наред, мамо — каза напрегнато той.

— Понякога, синко — каза баща му, — трябва да правим неща, които не ни се нравят. Едно от тях е да се грижиш за сестричката си. Това е задължение на брата.

— Казах, че всичко е наред, татко — отсече той.

— Лади! — възкликна майка му изненадана.

Лади се загледа надолу.

— Прощавай, татко! — каза той с приглушен глас.

Тя пристъпи и го погледна в лицето.

— Добре ли се чувствуваш, Лади? — запита тя загрижена. — Имаш възбуден и зареян вид и лицето ти е цялото потно. Чакай да го избърша. — Ръката й присегна за носната му кърпичка. — О, Лади, къде ти е кърпичката? Видях я в джоба ти, когато излизаше.

За миг нещо се появи в очите му, нещо, което й напомни за изплашено животно, но то отмина.

— Пред… предполагам, че съм я изгубил — заекна той.

Тя сложи ръка на челото му.

— Сигурен ли си, че не те тресе?

— Мисля, че ще бъде най-добре да си легнеш, синко — каза баща му.

— Да, татко. — Обърна се към майка си и я целуна. — Лека нощ — каза той и бързо влезе в къщата.