Торбарите [bg]

6.

През цялата прожекция Лади ги чуваше как се кикотят и шепнат. Можеше да си представи какво правят в затъмнения салон, въпреки че не виждаше. Въображението му пламтеше от образи.

Сега Томи предлагаше на Рина бонбон. Можеше да го види как небрежно й поднася кесийката, опрял уж случайно гърба на ръката си на гърдите й. Лади се размърда неспокойно на стола, опитвайки се да види в мрака с крайчето на окото, но това беше само пилеене на време. Нищо не се виждаше.

— Може ли да си взема един бонбон? — долетя гласът на Джоан от мрака.

— Какво? — запита той сепнат. — Да, разбира се. — Поднесе й кесийката.

Тя се обърна да си вземе и той усети мекото притискане на гръдта й. Но това само го подсети за Рина. Отпусна се мрачно на стола.

По пътя за дома спряха пред вилата на Томи.

— Какво ще кажете да пийнем по нещо газирано? — запита Джоан. — Имаме една голяма бутилка в хладилника.

Лади поклати глава.

— Не, благодаря — бързо каза той. — Вече е почти осем, а аз обещах на мама да се приберем, преди да се е стъмнило.

Рина нищо не каза.

— Може би ще дойдеш по-късно? — запита Джоан. — След като заведеш Рина?

Рина го погледна. Той се изчерви.

— Не вярвам, — отклони поканата той. — Много съм уморен. Иска ми се да си легна рано.

Джоан го изгледа странно, после мълчаливо се обърна и закрачи към вилата. Томи наруши напрегнатостта.

— Е, добре тогава — каза той. — Ще се видим утре на плажа.

Изминаха в мълчание останалата част от пътя. Беше почти тъмно, когато изкачиха стъпалата на верандата. Той отвори вратата на хола и я остави да мине.

Тя се накани да влезе вкъщи, но спря, когато забеляза, че той не я следва.

— Няма ли да влизаш?

Той поклати глава.

— Не веднага. Мисля да остана малко навън.

— И аз ще остана — каза бързо тя и се върна на верандата. Той остави вратата да се затвори. Трясването прокънтя из къщата.

— Вие ли сте, деца? — обади се Джералдин Марлоу.

— Да, мамо — отговори Рина и погледна бързо Лади. — Може ли да останем малко навън, мамо? Толкова е горещо тази вечер.

— Добре. Но само половин час, Рина. Искам те в леглото в осем и половина.

— Добре, мамо.

Лади прекоси верандата и седна на голямата плетена пейка. Рина го последва и седна до него.

— Защо Джоан поиска да се върнеш? — внезапно запита тя. Той не я погледна.