Торбарите [bg]

Необходим беше малко самоконтрол и решителност. Почувствува се горд от себе си. Да, трябваше да махне всички изкушения. Абсолютно всички. Дори и френските снимки, които беше купил от едно павилионче в Лобстъртаун.

Рязко издърпа чекмеджето на шкафа и ровейки под една разкована летва, измъкна снимките. Остави ги обърнати на тоалетката. Нямаше дори да ги погледне за последен път. Ще ги пусне в клозета, докато си вземе душ.

Бързо се съблече и наметна хавлията. Върна се при тоалетката и се огледа в огледалото. Лицето му беше изпълнено с благородна решителност. Странно, как бързо решителността се изписваше на лицето на човек. Обърна се и излезе от стаята, забравяйки снимките на шкафа.

Изтриваше се пред огледалото, когато долови шума от стъпките й, заглъхващи по коридора към неговата стая. Изведнъж замръзна, като се сети. Снимките бяха на шкафа. Грабна хавлията от вратата на банята зад себе си.

Оказа се късно. Когато влезе в стаята, тя стоеше пред шкафа със снимките в ръка. Погледна го изненадана.

— Лади, откъде имаш тези снимки? — запита тя със странно възбуден глас.

— Дай ми ги! — поиска ги той, като пристъпи напред.

— Няма! — възрази тя и му обърна гръб. — Още не съм ги разгледала.

Изви се гъвкаво от протегнатата му ръка и прекоси стаята към далечния край на леглото.

— Нека свърша — каза спокойно тя. — След това ще ти ги дам.

— Не! — изрева дрезгаво той и се метна върху леглото към нея.

Тя се изви, за да го избегне, но ръката му докопа рамото й. Снимките се разпиляха от ръката й, когато падна на леглото до него. Тя посегна за тях. Ръката му улови презрамката, за да я задържи, но тя увисна скъсана в ръката му. Изведнъж той замръзна, приковал очи в бялата гръд, която изскочи от банския.

— Скъса ми презрамката — промълви тихо тя, гледайки го в лицето, без да прави опит да се закрие.

Той не проговори.

Тя се усмихна бавно, вдигна ръка към гръдта си и бавно разтърка с длан зърното.

— Не съм по-малко хубава от онези момичета на снимките, нали?

Той беше като омагьосан, неспособен да проговори, следейки с очи целенасоченото движение на ръката й.

— Нали? — повторно запита тя. — Можеш да ми кажеш. Няма да спомена на никого. Защо мислиш, че те оставих да ме гледаш, докато се преобличах?

— Знаела си, че те гледам? — попита изненадан той.

— Разбира се, глупчо, — засмя се тя. — Видях те в огледалото. Едва не прихнах да се смея. Мислех, че очите ти ще изскочат.

Той почувствува как напрежението в тялото му расте.

— Не мисля, че е толкова смешно.

— Погледни ме! — заповяда тя. — Обичам да ме гледаш. Иска ми се всички да ме гледат.

— Това не е редно — каза той.