Убийство в Ню Йорк [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 9549133214
- Переводчик: Стоян Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Ню Йорк [bg]». Краткое содержание книги:
Той отиде до прозореца на апартамента, който бе взел под наем, и погледна на юг към Манхатън. Дъждовните капки се стичаха по стъклото. Беше толкова тъмно, че той едва различаваше небостъргачите. Но той виждаше достатъчно, за да бъде сигурен, че слънчевата светлина изчезна съвсем.
Глен се върна към екрана и започна да натиска копчетата. На пода в спалнята на Клер лежеше вестник „Ню Йорк Таймс“ със старо заглавие.
Глен се приближи по-близо до екрана. Дълго време той се взираше в образа, като човек, очакващ пред постера на „Магическото око“ бавно да се потопи вътре.
Имаше още един-единствен човек, на когото тя трябваше да каже за годежа си, това беше нейният предишен работодател Хенри. Тя взе такси до Лоуър Ийст Сайд, съпровождана през целия път от обикновен „Линкълн“, и се качи горе с раздрънкан асансьор с метални решетки.
Забеляза, че коридорът е прясно боядисан и обзаведен с леки мебели в стил „индустриален шик“. Но истинската изненада беше самият офис на Хенри. Мебелите от 50-те години и скринът от извито дърво бяха изчезнали. Офисът на Хенри, разширен така, че включваше и съседните стаи, беше пребоядисан в кремаво и червено. Масите с блестящи хромирани крака бяха отрупани с папки в пастелни цветове.
Краката на Хенри пак бяха върху бюрото, но на подметките, които бяха обърнати към нея, когато тя влезе в стаята, имаше лого на най-модерната марка работно облекло. Вместо отпусната вратовръзка, той носеше под сакато си тениска.
— Здравей, Клер — поздрави я той с видимо удоволствие, като свали крака от масата и стана да я посрещне. — Казвай, как си?
— Добре съм — отговори тя и се огледа. — Това място изглежда прекрасно.
— Чиста работа, нали? — Той щракна с пръстите към компютъра. — По-голямата част от работата си сега вършим чрез връзките. А някои мошеници със сигурност седят по цели дни в бара.
Тя се засмя.
— Ти си започнал да използваш компютри?
— Е, не лично аз — призна той. — Има група младежи от колежа, които идват и вършат тежката работа. — Искаш ли да пийнеш? — Той отиде до металната каса и извади една бутилка.
— И всичко това е платено от изгубените домашни любимци? — учуди се тя.
Той поклати глава.
— Повечето са изгубени хора. Деца, които бягат от къщи, бащи, които не изпълняват своите задължения, мъже на средна възраст, които изведнъж разбират, че момичето, което са целували в института е била истинската любов в живота им. Информацията сега е бум на пазара. — Той се наведе напред и й намигна. — Между другото, аз мога да разбера, какво искат да знаят нашите клиенти след две обаждания. Обаче компютрите изглеждат доста добре и аз знам един разбойнически офис, който предлага всичко. Сега — той й подаде чашата, — кажи ми всичките си новини.
— Ти няма да повярваш на това, Хенри, но… — Тя му разказа за себе си и Кристиан.
Той слушаше, като кимаше утвърдително.
— Кажи ми нещо — каза той, когато тя свърши. — Искаш ли да понаблюдаваме Кристиан? Нещо като сватбен подарък? Мога да пусна няколко запитвания за него да видим дали е склонен да кръшка, всичките му стари истории.
— Хенри! — изкрещя тя. — Ако не му вярвах, нямаше да се женя за него. Освен това, вече го проверяваха. Помниш ли? Веднъж го зарязах, а той ме измъкна от ужасното състояние, в което бях изпаднала. За колко мъже можеш да кажеш подобно нещо?
— Ами да. Това е вярно. — Хенри изглеждаше замислен.
— Какво има, Хенри?
Краката пак се качиха на масата.
— Всичко онова с примамката, която му направихме. Как предполагаш, за какво беше това?
Тя сви рамене.
— Гледахме дали кръшка.
— Не е точно така.
— Какво имаш предвид, че не е точно така?
— В повечето случаи да, правехме го точно за това. Но някои неща, които правехме — сега той избягваше погледа на Клер — бяха следени от адвокатските фирми. От адвокати по бракоразводни дела. Има твърди момчета, Клер. Те са готови на всякаква мръсотия заради клиентите си.
— За какво намекваш, Хенри?
— Добре, повечето жени, които ни наемаха, явно искаха техните мъже да се окажат верни. Но тези, които ползваха услугите на адвокатските фирми, искаха обратното. Те искаха мъжете им да бъдат с теб, колкото се може повече време, за да имат достатъчно средства за постигане на целта си при преговорите за развод. — Той разтвори ръце. — Какво мога да кажа, Клер. Светът е мръсен.