![Убийство в Ню Йорк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/0/ubijstvo-v-nyu-jork-bg-download.jpg)
Убийство в Ню Йорк [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 9549133214
- Переводчик: Стоян Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Ню Йорк [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре — каза Глен, — помисли за това като за роля.
Клер стоеше до него и пищеше. Пищеше обмислено и внимателно. Множество мисли минаха през писъка на Клер, това бяха годините на репетиции за прожекции, занятията по контрол над дишането и използването на диафрагмата и гласа.
Глен спокойно извади от джоба си превръзка и отмери лента, дълга колкото ръката му.
След като не можа да отвори заключената врата, Позитано се промъкна вътре през прозореца. Това, което той видя на пода във вестибюла, го накара да побегне с проклятия обратно към колата.
Глен паркира колата от задната страна на къщата и внимателно сложи Клер в багажника. Миришеше странно на нещо непознато и кисело. Тя лежеше на тъмно и чувстваше как колата се движи по неравна пръст. След време почувства, че пътят бе станал твърд и каменист: не беше шосе, а нещо като селски път. Тя предположи, че той я караше през гората в посока, противоположна на полицейската кола, която бе останала пред къщата.
Някъде след десет минути колата спря и багажникът се отвори. Отгоре я гледаше Глен. В ръце той държеше превръзка.
— Искам да ти завържа очите — каза той спокойно. — Моля те, не се съпротивлявай.
След като й завърза очите, той я премести в друга кола. Този път багажникът, в който тя лежеше беше малък като на спортните коли. Само че миришеше на свежа дървесина и на лак, като сандък, и звукът от двигателя повече приличаше на трактор или на фургон, отколкото на кола.
Те се събраха в стаята за екстрени случаи в нюйоркското полицейско управление. Франк бе спокоен и съсредоточен, неговото тъмно лице не издаваше нищо. Зелените очи на Кристиан бяха изпълнени със злоба, лицето му бе бледо от притеснението, и той на глас се възмущаваше от униформените за това, че не са изпратили всичките полицаи да търсят Клер, за това, че не са мобилизирани хеликоптери и кучето-търсач в района на Рокис. Кони беше видимо спокойна, пръстите й въртяха забранената незапалена цигара. Тя не казваше нищо, но напрегнато мислеше.
Задръстването беше причина за дългата опашка на еднопосочното платно за Труей. Глен чакаше спокойно, двигателят беше спрян, опашката от коли едва пълзеше напред. Имаше само един полицай, моторът му стоеше зад него. Той внимателно оглеждаше всеки шофьор, като му искаше документите, гледаше под седалките и проверяваше багажниците.
Когато накрая дойде редът на Глен, той спусна надолу прозореца. Полицаят се извини за задържането.
— Всичко е наред, офицер — вежливо отговори Глен. Той кимна с глава назад, отбелязвайки, какво има зад него. — Този джентълмен вече не бърза, затова и аз не бързам.
Полицаят погледна към ковчега в задната част на катафалката.
— Със сигурност е така — каза той. После провери документите, които изглежда бяха наред и кимна на Глен. — Пожелавам ви приятен ден, мистър Самуелс.
Катафалката бавно потегли по пътя си.
След около час пътуване тя почувства, че колата намали скорост. Тя спря, после даде на заден ход. Глен излезе. Тя дочу скърцането на отварящи се врати. Той се върна и те се затвориха след тях.
След като усети въздух по лицето си, тя разбра, че коша, в който се намираше, бе отворен. Въздухът не беше никак свеж; миришеше като в багажника на колата, с меката миризма на формалдехид, но вече по-силна. Тя почувства, че мъжът я сложи на нещо като количка. Китките й бяха развързани и затова тя можеше да лежи по гръб, обаче ръцете й бяха хванати в някакви гривни. Внезапна ослепителна светлина, която тя почувства даже през превръзката, накара нейните свикнали с тъмното очи да се насълзят. Изведнъж остра болка в извивката на рамото й, нещо като прорязване, я накара да изкрещи.
Пръстите дръпнаха възела от превръзката на очите й. Тя можеше да гледа, но светлината над нея я заслепяваше и лицето, което беше наведено над нея, й се виждаше като силует. Той посегна към тапата и я извади.
— Слушай — каза тя, когато устата й се освободи. — Ти не трябва да правиш това. Това, че ще ме убиеш няма да ти помогне, това само ще засили желанието ти да убиваш. Достатъчно си силен да спреш сам. Мога да ти помогна, но не и ако ме убиеш.
— Разбира се — каза той — ти си актриса. Ти искаш да крещиш, да умоляваш, да плачеш, но ти се преструваш да изглеждаш вместо това спокойна. И на това те учеха, така ли? Ти знаеш какво трябва да ми кажеш. Ти знаеш как да ме излъжеш.