Убийство в Ню Йорк [bg]

— Аз не се преструвам, Глен. Не и сега. Преди, когато помагах на полицията, аз се преструвах. Но повече не го правя.

— Ето какво правиш ти — каза той. — Ти си жена. Ето за какво са твоите дрехи, грим и хубавите усмивки, не е ли така? Ти се преструваш. Но няма значение. Аз съм истината. Снимките ми са истината, защото аз съм истината.

Той говореше спокойно, сякаш беседваше, и тогава, точно в този момент, тя се хвана за мисълта, че не разбира за какво говори той.

— Къде съм? — попита тя.

Вместо отговор той започна да светва лампите една след друга като светлините на сцена.

Тя разбра, че се намира в нещо като изоставена болница. В операционната или в стаята за анестезиология. Имаше три или четири колички, всяка с някакви уреди, включени към нея, покрай стените бяха наредени големи метални корита и грамадни лампи, такива, каквито бяха сега над нея, някои от тях бяха счупени. От стените стърчаха тръбичките и жиците от изхвърленото оборудване. По ъглите беше пълно с мръсотия и с парчета от лепенките, които бяха изметени, за да се освободи място за количката, за която тя беше вързана.

— Тук не е много чисто — каза той, проследявайки погледа й. — Но не се притеснявай, аз дезинфекцирах всичко. Всичко работи.

— Това болница ли е било?

Той се засмя.

— Не съвсем. Нито един, който е дошъл тук, не е бил излекуван.

Той постави малка камера на триножника в краката й. От задната страна на камерата стърчеше шнур, който той включи към лаптопа на компютъра на другата количка.