Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийство в Ню Йорк [bg]
Убийство в Ню Йорк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийство в Ню Йорк [bg]

Электронная книга - «Убийство в Ню Йорк [bg]». Краткое содержание книги:

Актрисата Клер Роденбург пристига в Ню Йорк от Англия с големи амбиции, желания и надежди. За съжаление не са големи възможностите, които Америка й предлага. Младата англичанка е принудена да започне работа като примамка за неверни съпрузи в една детективска агнеция. До деня, в който нейна клиентка е намерена мъртва, жестоко обезобразена, вероятно от сериен убиец. Клер се съгласява да продължи своята роля, но този път като примамка за един зъл, интелигентен и извратен ум. Как ще оцелее младата жена в тази жестока и сложна игра, довела до разкриване на престъплението?    Майсторството на Тони Стронг да изгражда сложен сюжет с непрестанни обрати проличава още веднъж в този пленяващ и интелегентен трилър.
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 114
Перейти на страницу:

— Защо не ми го каза навреме?

— По дяволите, не знаех как ще го приемеш. Ти тогава изглеждаше толкова наивна. Романтична. Реших, че колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.

Тя въздъхна. Още едно нещо, което някой бе решил, че тя не трябва да знае.

— Възможно е да си бил прав. Значи Стела беше от тези, които наблюдаваха нещата заради развода?

Той кимна.

— Тя беше съгласна да го наблюдават. Кристиан разбира се нищо не знаеше за това. Но според мен, бракът им беше пред разпад. И аз смятам, че може би и ти, преди да затегнеш възела, би искала да знаеш защо. Мога да задействам моите контакти с адвокатите и да получа показанията на Стела. По този начин, в края на краищата, ти ще знаеш в какво се забъркваш. — Той протегна ръка към телефона.

— Не — спря го тя.

Той повдигна едната си вежда.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм — отговори тя. — Виж, Хенри, аз оценявам предложението, но вече знаех, че за Стела и Кристиан всичко е приключило. Не казвам, че всичко беше по нейна вина, но нека да видим, що за жена е тази, която позволява на адвокатите си подобни трикове? Кристиан никога не е казал дума против нея, и между другото тя беше доста невротична жена. Мисля, че тя просто не можеше да понесе факта, че той се раздели с нея. Както и да е, Кристиан заслужава втори шанс. Всеки заслужава.

— Ти си знаеш — каза той свивайки рамене. — Изглежда трябва да купя на щастливата двойка тостер. Но ако промениш мнението си, ще ми се обадиш, нали? Само две обаждания ще свършат работа.

Глен Фърниш седеше абсолютно спокойно. Той седеше, без да мърда, в малка „Миата“ вече повече от час. Погледът му беше втренчен във вратата на офис-блока, до която проследи момичето.

Видя как Клер излиза. Забеляза, че беше последвана от обикновен „Линкълн“ надолу по улицата. Видя, как тя вдигна ръка, за да спре минаващо такси. Когато таксито тръгна, „Линкълн“-ът го последва.

Глен седеше неподвижно и мислеше съсредоточено. После протегна ръка под таблото и измъкна ключовете.

Хенри пресуши последните капки бърбън от чашата си и внимателно я постави на бюрото. Изведнъж на вратата се почука.

— Вече затворихме — обади се той.

— Аз съм портиерът — каза гласът. — Имаме обаждане, че от по-горния етаж са се наводнили. Трябва да проверя няма ли някаква опасност.

Хенри сподавено се засмя.

— Тук не тече никаква вода. Не съм се обаждал на никого.

— Няма значение, мистър Малори. Мога ли просто да проверя?

— Добре, добре. — Той отвори вратата.

Портиерът беше млад човек. Той прецени слабото телосложение на Хенри и каза: „Момче, радвам се, че не си дебел.“

— Какво каза, хлапе?

Това бяха последните думи, които Хенри Малори някога произнесе. Освен няколкото кратки изречения по-късно, които Глен му позволи да каже, след като му извади тапата от устата.

Петдесет и пет

Агентът по продажбата на имоти закъсняваше и Клер нервно поглеждаше часовника си, очаквайки го пред къщата. Малко по-надолу на пътя, Позитано и Уийкс обнадеждаващо чакаха в „Линкълн“-а. Тя хвърли поглед към тях. Уийкс се бе отплеснал по страниците на „Плейбой“. Позитано тъпо се бе втренчил в нея, а устните му мърдаха. Уийкс кимаше със съгласие, без да откъсва поглед от списанието си.

Тя пак огледа мястото пред къщата. Беше точно такава, каквато й обеща Кристиан: просторна, боядисана в бяло и покрита с ламперия постройка; просторна — това донякъде компенсираше онова, което тя имаше в града. Тук в Уестчестър, отдалечен на петдесет мили, изглеждаше доста уютно в сравнение с някои по-големи съседи. Тя забеляза, че някои от къщите по пътя за тук, имаха плакати, сложени на полянките пред тях. На всеки плакат беше написано „Въоръжена охрана“.

Зад завоя на пътя се показа кола. Тя мина покрай нея и на прозореца се показа женско лице.

— Мис Роденбург?

— Да. Мисис Лонкрейн?

— Извинявам се, попаднах в задръстване.

Клер видя как Позитано се наведе, гледайки как агентът излезе от колата, но после пак се отпусна, като видя, че всичко е наред.

— Няма никакъв проблем. Гледката между другото ми харесва.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 114
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)