Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Приливът на тайните [bg]
Приливът на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приливът на тайните [bg]

Электронная книга - «Приливът на тайните [bg]». Краткое содержание книги:

Минало, забулено в тайни, мръсни политически игри, красиви амбициозни жени и хладнокръвни убийци, невинни жертви, събрани в новия динамичен роман на Сидни Шелдън и Тили Багшоу. Двама инструктори в детски летен лагер — богатата и красива Тони Джилети и случайно попадналият там син на дърводелец, красавецът Били Хамлин, увлечени в романтични закачки, допускат едно малко момче да се удави. Заради любовта си Били поема ролята на изкупителна жертва, което му коства петнайсет години зад решетките. Смазана от чувство за вина, Тони напуска дома си, сменя самоличността си и заличава миналото си. Години по-късно в Англия изненадващото назначение на Алексия де Вер за вътрешен министър скандализира мъжете в парламента. Като втори най-влиятелен човек в държавата Алексия се сдобива с много врагове: завистливи колеги, озлобени граждани, загадъчни злосторници, недоволни руски олигарси. Зад бляскавата фасада и непоклатима амбиция на новата „Желязна лейди“ на Великобритания обаче се крият тъмни тайни, които изплуват и целият й живот се сгромолясва. Алексия плаща висока цена за грешките на младостта — разрушава всичко градено с толкова усилия и едва не погубва децата си. Когато приливът на тайните настъпва, тя разбира, че единственото спасение е в истината.
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 157
Перейти на страницу:

Изведнъж всичко се сглоби в съзнанието й.

Протестиращите защитници на Пател. Щракащите фотоапарати. Погледът, пълен с изпепеляваща омраза.

— Какво стана?

Думите бяха произнесени толкова слабо, че едва ги чу и самата тя, но успяха да накарат сестрата да дотича.

— Простреляха ви, госпожо Де Вер, но ще се оправите. Само не изпадайте в паника.

Алексия се усмихна уморено.

— Никога не изпадам в паника. Ще се наложи ли операция?

— Вече ви оперираха. Всичко мина перфектно. Сега си почивайте. Ще съобщя на хирурга и той ще дойде веднага.

Сестрата се втурна навън. Миг след това вратата се отвори.

— Мамо?

Рокси изглеждаше ужасно. Бледа като платно, с черни вадички от спиралата по лицето. Явно бе плакала. Добута количката си до леглото на Алексия.

— Видях всичко по телевизията. Мислех, че си мъртва. — За своя изненада Алексия усети как дъщеря й хвана ръката й. За момент беше прекалено поразена, за да отвърне. Това бе първият искрено мил жест от страна на Рокси към нея от толкова години. Но скоро се съвзе и отвърна на стискането, загали пръстите на дъщеря си сякаш бяха скъпоценности.

— Плакала си — каза нежно.

Рокси кимна.

— Загубих Майкъл. Не… не мога да загубя и теб.

Очите на Алексия се наляха със сълзи. Всички чувства, които бе потискала от инцидента с Майкъл, изригнаха.

— Ти плачеш!? — Рокси не можа да сдържи изумлението си.

— От лекарствата е — засмя се Алексия и примижа от болката, която напомни за себе си.

— Какво правите, по дяволите? — викна властно един мъж от вратата. — Дадох съвсем ясни нареждания. Трябва да си почивате. Никакви посетители.

Рокси завъртя количката към него и заяви твърдо:

— Разкарайте се! Аз съм дъщеря й и няма да мръдна от тук.

— О, ще мръднете, и то веднага, госпожице.

Докато ги наблюдаваше как спорят, Алексия се почувства истински щастлива.

Дъщеря й се бе върнала при нея.

Вече нищо, абсолютно нищо друго нямаше значение.

29.

Механикът погледна размазания „Дукати Панигале“ и тъжно поклати глава.

— Колко жалко. Изключително жалко. Такъв красив мотор.

Съмър беше на друго мнение. За нея моторът на Майкъл бе най-грозното нещо, което бе виждала, най-поразяващото и смъртоносно оръжие.

С документите за собственост, дадени й от Теди, Съмър бе убедила полицията в Оксфордшър да й предаде онова, което бе останало от мотора. Не му бяха направени никакви тестове. За полицията случаят беше ясен: катастрофа, която няма нужда от разследване. Тоест моторът вече не беше доказателство, а просто частна собственост и тя можеше да го вземе.

Като истински разследващ журналист, Съмър го огледа от всеки възможен ъгъл, решена да разкрие „тайната“ на Майкъл и връзката й с катастрофата. Затова нае ван, натовари на него усукания мотор с помощта на един съсед и го откара в Източен Лондон още призори.

Според интернет форумите сервизът „Сейнт Мартинс“ в Уолтамстоу беше най-добрият в страната за „Дукати“. Явно младият мъж, който стоеше пред Съмър, знаеше за какво говори. Подробно й обясняваше за ремъци, цилиндри и трансмисии, като опипваше с възхищение и съжаление ожуления червен мотор.

— Лошо, много лошо. Имам предвид, технически бихме могли да го възстановим. Но новите части ще са повече от старите и ще струва цяло състояние.

— Ами ако ви помоля да прегледате някои части?

— Например?

— Не знам. Кормилото. Спирачките. Дали е имало някаква техническа повреда, която бихте могли да откриете? Или това вече е невъзможно?

Механикът погледна красивото момиче пред себе си. В „Сейнт Мартинс“ не идваха много клиенти като Съмър Майър — с тези безкрайно дълги крака и с тази лъскава грива, като полирано дърво, стелеща се по гърба й. Но у момичето имаше и още нещо — желязната решителност в погледа й, вирнатата брадичка, които бе забелязал още с влизането й. Сексапил от глава до пети.

— Не мога да съм сигурен, докато не го разглобя — отвърна той. — Но ако е имало проблем със спирачките, тогава да, предполагам, че ще го открия. — Надяваше се, че ще може да я впечатли.

— И колко време би отнело това? Грубо?

— Елате към шест и ще мога да ви кажа нещо. Тези мотори са върхът. Бих се изненадал, ако открия нещо нередно.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 157
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)