Приливът на тайните [bg]

Теди я заведе в Артс Клъб в Мейфеър. Напълно реновираната преди няколко години къща на Доувър Стрийт сега беше един от най-елегантните и най-изискани клубове в Лондон. За съжаление в него членуваха хора, които нямаха нищо общо с името му, а по-скоро принадлежаха към света на банките и хедж фондовете. Съмър усещаше хищните им погледи по гърба си, докато вървеше към масата на Теди.

— Толкова се радвам! — Той стана да я посрещне. Приличаше на мечок с костюм с жилетка от туид и с копринен шал на врата. — Възхитителна си, както винаги.

— Ако знаех, че ще е на такова официално място, щях да се облека подходящо — отвърна Съмър: чувстваше се неловко с кадифените си джинси от „Хъдсън“ и тъмнозелена тениска от „Гап“. От друга страна, след шокиращите новини от предишната вечер дрескодът на Артс Клъб бе най-малката й грижа. И добави: — Щеше да ми е също толкова приятно и в „Макдоналдс“.

— „Макдоналдс“? — възмути се Теди. — Мисля, че знам и по-подходящи заведения за една млада дама.

Поръчаха си храна — прясно осолен морски костур за Съмър и пай с дреболийки за Теди, — след което заговориха за Алексия и покушението.

— Не е ли странно как лошото носи със себе си и хубавото? — философски подхвана Теди. — Като феникс, издигащ се от пепелта. Почти бях загубил надежда, че Алексия и Рокси някога ще се помирят. Жалко, че трябваше куршум в ребрата да свърши тази работа, но пак е нещо. А и това не е единствената положителна промяна. По настояване на лекарите Алексия най-после се съгласи да си вземе малко отпуск. Говори за пътуване до Щатите. Всъщност иска да прекара известно време с майка ти.

— Това е чудесно — отвърна Съмър по-скоро от добро възпитание, отколкото от искрени чувства. Близкото приятелство на Алексия с майка й все още я притесняваше, но не можеше да сподели това с Теди.