Приливът на тайните [bg]

Марджъри се опияняваше от представата, че поколения жители на селцето ще са й задължени. А само като се сетеше, че съпругът й, покойният Франк (копелето му с копеле), мислеше, че не я бива за нищо.

„О, боже! Сега пък какво прави това глупаво куче?“

— Фрекълс! Ела тук!

Едно от условията на Теди де Вер бе туристите и техните животни да вървят само по пътеката през парка и гората и да не се отклоняват към частните градини на Кингсмиър. А ето ти го сега необученото куче на самата Марджъри Пилчър, как се провира под оградата в пълно нарушение на святото правило и рови около цимента за новия павилион.

— Фрекълс!

Пренебрегвайки напълно господарката си, спрингър шпаньолът продължи да копае и да размахва опашка.

— Фрекълс! Ела тук! Веднага!

Марджъри Пилчър тръгна решително през копривака и бодливите шубраци, които оформяха естествена преграда между парка и частната земя около къщата. Подобно на повечето местни хора, Марджъри бе против идеята за издигането на павилион в имението Кингсмиър, защото го намираше за „кич“. Но официално не бе надигнала глас от страх да не подразни Теди де Вер и да не загуби трудно извоюваното право на туристите. Оказа се правилното решение. Неугледната постройка все още не беше изградена и вероятно никога нямаше да бъде — заради ужасната злополука със сина на Де Вер, а сега и прострелването на госпожа Де Вер от онзи побъркан таксиметров шофьор. Потресаваща история. Сега от великия план на Теди де Вер бе останала само грозна бетонирана дупка, която скоро щеше да бъде завладяна от буренаците. Но Фрекълс все още можеше да се възползва. Марджъри Пилчър отчаяно наблюдаваше как кучето рови около плочата, как копае с настървение, каквото не бе виждала у него досега.