Дъщеря назаем [bg]

Нещо й казваше, че ако в онази нощ майка й не бе умряла, а я бяха отвлекли, тя никога нямаше да го преодолее. Вероятно щеше да заприлича на жената, която живееше по-нагоре по улицата на Рори и Дона. Преди двайсет години й се случило нещо, макар че никой не знаеше какво точно, и оттогава тя не беше напускала дома си. Децата й правеха номера, за да я накарат да отвори вратата, но тя просто надничаше през прозореца с кръглото си тъжно лице.

Нима Дейвид не си е давал сметка какво ще причинят действията му?

Наташа се погледна в огледалото; по лицето й проблясваха сълзи, досущ като дъждовните капчици, които се спущаха по прозореца. Известно време се бе надявала, че приказките на Рори ще излязат куп лъжи… или поне че Дейвид ще й предложи някакво приемливо извинение. Беше си позволила дори да си представи какъв би бил животът й, ако остане тук, с Дейвид, Ема и Оли — след като си го върнат.

Тези мечти обаче бяха детински. Нямаше представа какво очаква баща й и Ема, макар че вината за това падаше върху нея. Съсипа живота им точно както Дейвид бе съсипал нейния.

Ясно й беше, че няма да й позволят да остане — дори да беше желана тук… а това не беше вярно. Не виждаше причини да решат да се борят за нея — за най-умелата крадла по магазините в западен Манчестър, специалист по задигане на мобилни телефони, преносител на дрога и похитител на бебета. Сериозно?

Замисли се какво предстоеше. Полицаите щяха да спасят Оли и всички — Рори, Фин, Шефа — щяха да се досетят, че ги е предала. Щяха да разберат, че или Ема, или Дейвид са се обадили в полицията, а тя не ги е спряла. Щяха да обвинят нея. Дори да каже, че не е знаела, нямаше да й повярват. Така или иначе щяха да я накарат да си признае с бой. След което имаше само един възможен изход.

Тя стана от леглото и спря пред скрина. Взе сака, който си беше харесала, когато Ема й донесе дрехи, и започна да го тъпче с багаж. После спря. Това беше кражба; щяха да я намразят още повече.

Тя съблече бавно всичките си дрехи, сгъна ги и ги прибра по чекмеджетата. На дъното на гардероба стоеше чантата с дрехите, с които беше дошла; облече ги една по една, като за пръв път усети грубия допир на евтиния плат и мириса на старо, забеляза тъмните петна от храна, оставени от децата, носили дрехите преди нея.

Беше готова. Сега трябваше просто да изчака.