Дъщеря назаем [bg]

53

При пристигането си в оперативния щаб в Солфорд Уест Том завари обстановка на сдържано напрежение. Оперативните полицаи стояха пред компютрите, заети със задачите си; работеха тихомълком, методично. Въпреки привидното спокойствие обаче Том не се съмняваше, че и последният присъстващ усеща присвиване в стомаха поради отговорността на задачата им.

Редицата монитори покрай една от стените следяха три едновременни операции. Началникът на звено на мобилния екип даваше указания на хората на място пред дома на Фин и Джули Макгинес, но все още никой не беше чул бебешки звуци. Два от екраните показваха околността на „Джоузеф и син“; екипът там беше в готовност, в случай че стане нещо с Ема. Другите три екрана изобразяваха място, което не беше познато на Том. По напрегнатото изражение, с което ги следеше Пол Грийн, Том предположи, че вероятно са свързани с операцията на „Титан“.

— Къде е това?

Той посочи екраните на Пол Грийн.

— На едно гробище точно до шосе М60. Мястото е подбрано добре. Няма камери, с няколко възможности за бързо бягство. Подозираме, че ще предадат тук стоката на купувача, а според слуховете голямата риба обичал да присъства. Явно не вярва на никого.

— Предвид че не са казали на Ема къде да иде, след като напусне трезора, предполагам, че сте научили за мястото от вашия информатор?

— Да, именно. Моля се на бог да не е решил да ме направи на глупак. Но не мисля, че е така.

Внезапно Том изпита непреодолима нужда да научи повече. Не само заради Ема — въпреки че те двамата с Оли бяха най-важни за него… просто всичко това беше толкова здраво свързано със събитията отпреди шест години, а той отчаяно се нуждаеше да разбере каква роля беше изиграл Джак тогава. Очевидно обаждането му в нощта на смъртта на Каролайн не беше случайно, да не говорим, че именно той бе инсталирал системата за защита в „Джоузеф и син“, които се бяха спрели на неговата компания след пробив в системата, оповестен със съобщение в средата на екрана.

Том вече не хранеше никакви съмнения откъде са дошли парите в тайната — и вече празна — сметка на брат му. Връзката между източниците на средствата и неговите клиенти беше твърде очебийна. Явно проникваше в дадена компютърна система, след което предлагаше услугите си. Том си представяше точно оправданието на Джак.

„Щом аз мога, значи някой друг също е в състояние да го направи.“

Направо чуваше думите му. Но не беше нужно да мами хората. Можеше просто да посочи слабите места в системите им. Гласът на Джак отново прозвуча в ума му: „След това не биха ми се доверили. Ще решат, че съм гадняр, и ще идат при някой друг. Не се дръж като идиот, Том“.

Всичко това обаче не обясняваше как Джак бе разбрал за предстоящото отвличане на Каролайн и Наташа. Нито пък защо беше напуснал страната на следващия ден, след като беше предупредил Каролайн. А няколко часа по-късно беше загинал.