Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дъщеря назаем [bg]
Дъщеря назаем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщеря назаем [bg]

Электронная книга - «Дъщеря назаем [bg]». Краткое содержание книги:

Малкият Оли е съкровището в живота на Ема Джоузеф, синът, който осмисля цялото й съществуване. Със съпруга й Дейвид отглеждат детето си в уединено имение в английската провинция. Ема се надява то да помогне на съпруга й да превъзмогне мъката по загадъчно изчезналата му шест години по-рано дъщеря Наташа. След изненадващото и необяснимо завръщане на Наташа обаче първоначалната радост бързо е изместена от поредица събития, които поставят на изпитание чувствата и взаимното доверие на младото семейство. Ема се обръща за помощ към свой стар познат, инспектор Том Дъглас. Той приема да й помогне, без да подозира, че го очаква разследване, изпълнено със страховити разкрития и неочаквани обрати. То ще го накара да подложи на съмнение истините, в които вярва самият той, и ще изрови болезнени спомени от собственото му минало.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 123
Перейти на страницу:

Твърде много съвпадения, а Том не обичаше съвпаденията. Убили ли бяха Джак? Каква беше причината да го убият? Ролята му във всичко това? Предупреждението за Каролайн Джоузеф?

Пол Грийн прекъсна размислите му.

— Том, разполагаме с около половин час, преди Ема да напусне дома си. Имаш ли пет минути, за да ти нахвърлям какво знаем за бандата?

Том се спря пред дъската, на която беше изложена цялата информация, която би могла да помогне в разследването.

— Знаем ли как планират да прескочат охранителната система, за да вкарат Ема в трезора? Според Дейвид Джоузеф била непробиваема… макар че явно не е така. Според мен са я хакнали.

Пол Грийн кимна.

— Съгласен съм. Няма как Ема да влезе, ако не разбият защитата на главния вход. Обаче би било пълна глупост да влизат в трезора, без да са наясно какво търсят, тоест явно знаят и какво точно има в сейфа.

— Как мислиш, хакерът член ли е на групата? — попита Том.

— Не… Мисля, че са наели човек за случая. Напоследък тъмната мрежа предлага какво ли не; рай е за хакерите — с повече задачи, отколкото могат да поемат. В случая обаче става дума за строго специализирана услуга — нужен им е бил изключителен спец; явно са го открили… него или нея.

— Тоест информаторът ви не е хакерът?

— Не. Не е.

Някакво безпокойство тормозеше Том. Не се съмняваше, че от „Титан“ ще се справят добре, но ако бандата разкриеше информатора, той нямаше да оцелее дълго.

— Вероятно искаш да научиш повече за тази група. Вече познаваш един от играчите на дъното — Рори Слейтър. Има още много като него. Известни са ни поне двама биячи — Фин Макгинес е по-дейният — следим и разнообразните занимания на Джули Макгинес. Готови сме да предприемем стъпки срещу тях в мига, щом спипаме основния играч.

Пол Грийн сочеше снимките на хората, за които говореше.

— Не се случва често да заснемем шефа. Доста е потаен и определено си служи умело с дегизировката. Тази тук е от пропуска на летището на Манчестър.

Той посочи снимката на висок мъж, облечен в изискано, стилно черно палто, добре подбрано за широките му рамене. Том се вгледа в лицето на мъжа и пое бавно напред, докато не се озова на сантиметри от дъската.

— Боже… — прошепна той.

Не беше онова, което бе очаквал, но при все това не се изненада. Явно бе получил поредното парченце от пъзела, но нямаше представа къде да го сложи.

— Познаваш ли го? — попита Пол Грийн. — Казва се Гай Бентли.

— Може би сега го наричат така — рече Том, — но навремето беше Итън Бентли. Баща му държеше хотела „Бентлис“.

— Именно. Старият беше покварен до мозъка на костите си; загина в пожара в хотела. Според мнозина бил подпален от Гай, макар че така и не се намериха доказателства. Осигурявал момичета, момчета, наркотици — всичко, което пожелаели клиентите. Гай обаче е далеч по-хитър. Избягва да се набива на очи изключително старателно, като невидим е. Откъде познаваш човек като Гай Бентли, по дяволите?

— Покрай брат ми Джак.

Грийн го стрелна рязко с очи.

— Същият брат, който инсталирал охранителната система на „Джоузеф и син“? Който загинал преди няколко години, нали така?

Том кимна. Не можеше да продума — пред очите му бе започнала да се очертава изключително зловеща картина и ако сметките му бяха верни, имаше голяма вероятност човекът, отговорен за смъртта на Джак, да е онзи, в чието лице на снимката се взираше в момента.

54

„Правя го за Оли. Правя го за Оли.“

Ема го повтаряше непрекъснато, докато шофираше, като отпиваше трескаво от бутилката с вода, която носеше. Устата й бе пресъхнала, а кожата й беше влажна и студена.

Почти беше стигнала.

Колкото и да ненавиждаше всяка секунда с Дейвид, беше преговорила плана с него няколко пъти, за да е сигурна, че й е ясно какво точно трябва да направи. После му връчи полицейската радиостанция, показа му как да си служи с нея, ако се наложи да повика помощ, заръча му да се погрижи и двамата с Наташа да са в безопасност. Но не беше убедена, че я е чул.

Тя пусна волана, първо с едната ръка, после и с другата, за да избърше влажните си длани в крачолите на старите черни работни панталони. Телефонът й беше дълбоко в един от страничните джобове, с включен високоговорител. На седалката до нея имаше челник, зареден с чисто нова батерия.

Вкара рейнджроувъра в тясната алея към задния вход на сградата, под която се намираше трезорът на „Джоузеф и син“, и го паркира до товарната рампа на съседния шивашки цех.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 123
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)