Дъщеря назаем [bg]

Всеки момент щяха да стигнат до отбивката към плетеницата от пътчета, водещи към дома им, затова Каролайн погледна Наташа за последно. Напуснеха ли главното шосе с ярко осветените витрини на магазините и кехлибареното сияние на високите улични лампи, задната част на колата щеше да потъне в плътна сянка. Наташа беше прекарала почти целия път в сън, но тъкмо се размърдваше.

— Как си, Таша? — попита Каролайн.

Момиченцето промърмори неясно — все още не се бе разсънило достатъчно, за да отговори, докато търкаше очи с юмручета. Каролайн се усмихна. Натисна леко спирачката и смени скоростта, за да вземе завоя. Трябваше да се справи само с последните няколко километра от пътуването по потъналите в мрак тесни, обрамчени с жив плет пътчета; после можеше да си отдъхне. Внезапно я хвана яд на Дейвид. Той знаеше колко мрази да шофира нощем и можеше да направи тази жертва — за Наташа, ако не заради нея самата. Днес и двете чувстваха липсата му.

Неочаквано тя мярна движение отляво с периферното си зрение и врътна глава, а сърцето забумтя в гърдите й. Сова… носеше се ниско над живия плет. Бялата й гръд блесна на светлината на фаровете и засия ярко на фона на черното небе. Каролайн си отдъхна.

Нямаше луна, а по черния асфалт на тесните пътчета, които водеха към дома им, лъщяха парченца скреж. Всичко наоколо беше напълно застинало, сякаш светът се бе заковал на място и след изчезването на совата тя беше единственото движещо се нещо в него. Беше сигурна, че ако отвори прозореца, ще чуе единствено тихото бучене на двигателя и нищо друго. И отпред, и отзад нямаше и една светлинка; за миг вроденият й страх от тъмното заплаши да я погълне.

Тя се наведе и пусна тихичко радиото. Приповдигнатостта на очакваните празнични мелодии я ободри. Скоро щяха да й втръснат, но за момента бодрата им предсказуемост й подейства успокоително.

Звънът на телефона на седалката до нея я накара да се усмихне. Убедена, че е Дейвид, за да попита кога ще се прибере, тя хвърли бегъл поглед на екрана, но в последния миг забеляза, че номерът не е изписан. Натисна екрана с пръст и затвори. Който и да я търсеше, можеше да почака, докато се прибере. Посегна да върне телефона на седалката и завъртя волана с една ръка на острия завой отпред; гумите поднесоха леко по замръзналата настилка. Гърдите й се стегнаха уплашено, но колата се стабилизира и Каролайн си пое дъх.

Взе внимателно следващите няколко завоя. Достигна до краткия прав участък, ограден от двете страни с високи плетове и дълбоки канавки, и стегнатите й рамене се отпуснаха. Приведе се към предното стъкло и се взря в нощта. На светлината на фаровете се очерта някаква сянка… на пътя отпред имаше нещо. Тя намали, смени на по-ниска предавка и продължи бавно и предпазливо.