Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Той поднови отново работата с парцала. Тишината, която идваше от отворената врата към помощния мостик, сега бе заменена от взрив от гласове. Възбудени разговори. Лий Нгъ се промъкна по-близо, с наведена глава, като движеше парцала в широки полукръгове, заслушвайки се внимателно. Гласовете станаха високи, настоятелни и сега той започна да осъзнава, че не беше разбрал погрешно.
Дръжката на парцала падна и изтрополи на пода. Лий Нгъ отстъпи назад, после още малко. Обърна се и тръгна, като крачките му преминаха в бяг. Бягането неведнъж беше спасявало живота му в безнадеждни ситуации през войната. Но дори като тичаше, той си даваше сметка, че това не е като във войната: тук нямаше място за спасение, нямаше я защитната стена на джунглата отвъд последното оризище.
Това тук беше кораб. Нямаше къде да избяга.
52.
Констанс Грийн беше слушала внимателно изявлението на изпълняващия длъжността капитан по радиоуредбата, силно облекчена от новината, че корабът най-накрая се отклонява към Сейнт Джонс. Беше успокоена също така от предприетите строги мерки. Всяка преструвка, че това е един забавен воаяж, беше рухнала: сега ставаше въпрос за сигурност и оцеляване. Може би, помисли си тя, беше карма, че някои от тези свръхпривилегировани хора бяха зърнали реалността на живота.
Тя погледна часовника си. Един и четиридесет и пет. Пендъргаст беше казал, че иска да спи до три и тя смяташе да го остави. Той явно се нуждаеше от почивка, дори и само да се освободи от паниката, която го бе обзела. Не й бе известно да е спал през деня друг път, нито пък да е пил алкохол преди обяд.
Констанс се настани на дивана и отвори томче с есета на Монтен, като се опита да освободи съзнанието си от грижите. Но точно когато се унесе в елегантните френски обрати на речта, се чу тихо почукване на вратата.
Тя стана и отиде дотам.
— Мария е. Отворете, ако обичате.
Констанс отвори и камериерката се плъзна бързо вътре. Обикновено безупречната й униформа сега бе мръсна, а косата й — разрошена.
— Заповядайте, Мария, седнете. Какво става?
Жената седна и прокара ръка по челото си.
— Отвън е инсане.
— Моля?
— Как го казвате? Лудница. Чуйте, нося ви новини. Много лоши новини. Разнасят се като пожар по долните палуби. Моля се да не е истина.
— Какво има?
— Изпълняващият длъжността капитан — казаха че е капитан Мейсън, — се е заключила на мостика и е насочила кораба към скалите.
— Какво?
— Към скалите. Кериън Рокс. Говори се, че ще се блъснем в тях след по-малко от три часа.
— Звучи ми като истеричен слух.
— Може би — съгласи се Мария, — но всички от екипажа вярват в този слух. И на помощния мостик става нещо сериозно, непрекъснато влизат и излизат офицери, цари неестествена активност. Освен това, онова нещо, онзи дух… отново са го видели. Този път група пътници, както и директорът на круиза.
Констанс спря. Корабът потрепери отново, преодолявайки друга голяма вълна, накланяйки се странно. Тя погледна Мария.
— Почакайте ме тук, ако обичате.
Тя се изкачи по стъпалата и почука на вратата на Пендъргаст. Обикновено той отговаряше веднага, гласът му беше ясен и спокоен, сякаш е бил буден от часове. Този път, нищо подобно. Повторно почукване.
— Алойзиъс?
Отвътре се чу нисък глас:
— Помолих те да ме събудиш в три.
— Има нещо спешно, за което трябва да знаеш.
Дълга тишина.
— Не виждам защо да не може да почака.
— Това не може да чака, Алойзиъс.
Дълга тишина.
— Ще сляза след малко.
Констанс се спусна долу. Няколко минути по-късно Пендъргаст се появи, облечен с черни панталони и бяла колосана риза отгоре, оставена незакопчана, с преметнато черно сако и вратовръзка през едната ръка. Той хвърли сакото си на стола и се огледа.
— Яйцата ми по бенедиктински и чая?
Констанс го погледна.
— Затворили са румсървиса. Храната ще се сервира само в определените за хранене часове.
— Сигурно Мария ще успее да намери нещо, докато се избръсна.
— Нямаме време за ядене — каза Констанс раздразнено.
Пендъргаст отиде в банята, оставяйки вратата отворена, съблече бялата риза от добре оформеното си тяло и я метна на металната пръчка за закачане; после пусна водата и насапуниса лицето си. Извади дълъг бръснач и започна да го точи. Констанс понечи да затвори вратата, но той я възпря с ръка.
— Очаквам да чуя какво е толкова важно, че да прекъсне дрямката ми.
— Мария казва, че капитан Мейсън — онази, която пое командването от Кътър, след като той отказа да смени курса — е превзела мостика и води кораба към сблъсък с риф.