Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Той се запита как действията по този прословут Параграф V ще бъдат представени пред Корпорацията и как това ще се отрази на собствената му кариера. Неприятно, без съмнение. Утеши се, че не е имал избор. Беше постъпил правилно и това бе, което имаше значение. Най-доброто, което можеше да стори. Как другите щяха да го възприемат, не зависеше от него.
Опитните му очи обходиха разсеяно екраните на електрониката и 941 X DGPS21 на „Норд Стар“, четирите различни прибора за електронни морски карти, жироскопа, радара, данните за скоростта, радионавигационната система „Лоран“ и механичния лот. Преценяването на данните от пръв поглед не беше лесно дори за човек, прекарал десет години по вода. Но от друга страна, на едно навигационно табло Льосюр можеше да нанесе на картата курса на кораба по старомодния начин — върху хартия, използвайки комплект хубави месингови навигационни инструменти, успоредни линии и сепаратор, получени от баща му. Той дори от време навреме хвърляше поглед към слънцето или някоя звезда, за да определи местоположението им. Не че беше необходимо, но то му даваше жива връзка с великата традиция на неговата професия.
Погледна към данните за скоростта и курса. Корабът беше на автопилот, както обикновено, и Льосюр трябваше да признае, че „Британия“ доказва, че има необикновено добро поведение във водата, въпреки деветметровите напречни вълни и четиридесетте възлови пориви на вятъра. Истина е, че имаше доста неприятен продължителен период на люлеене, но можеше да си представи колко по-зле щеше да е на някой по-малък круизен кораб. „Британия“ се движеше с двайсет и два възла, по-добра скорост от очакваната. Щяха да стигнат Сейнт Джонс за по-малко от двайсет часа.
Почувства огромно облекчение от начина, по който Мейсън уверено бе поела управлението. В следобедното й изявление към целия кораб по радиоуредбата тя скромно бе обяснила, че комодорът е освободен от длъжност и че тя поема задълженията му. Със спокоен, уверен глас обяви тревога по ISPS код две и уведоми всички, че се отклоняват към най-близкото пристанище. Бе помолила пътниците заради собствената им сигурност да прекарват по-голямата част от времето си в каютите. А когато излизат от тях, за да се хранят, ги посъветва да се движат на групи или по двойки.
Льосюр провери радионавигацията. Колкото по-далеч, толкова по-добре. Нямаше индикации за лед и няколкото кораба, които все още се намираха в Плитчината, бяха далеч от техния курс. Той промени скалата на двайсет и четири мили. Влизаха в контролен пункт, където автопилотът щеше да направи корекция на курса, за да заобиколят Кериън Рокс откъм подветрената страна. После тръгваха право към пристанище Сейнт Джонс.
На мостика се появи Кемпър.
— Как вървят нещата на пасажерските палуби? — поинтересува се Льосюр.
— Толкова добре, колкото би могло да се очаква, сър. — Той се поколеба. — Докладвах смяната на командването на Корпорацията.
Льосюр преглътна.
— И?
— Вдигнаха доста пара, но още няма официална реакция. Изпратили са цял куп телеграми да ни посрещнат в Сейнт Джонс. Направо са превъртели. Главното им безпокойство е лошата публичност. Когато пресата се докопа до случая… — Гласът му секна и той поклати глава.
Мек звън от таблото с електронната морска карта оповести, че контролният пункт е достигнат. Когато автопилотът автоматично се нагоди към новия хединг, Льосюр усети фината вибрация: новият курс леко бе променил ъгъла на кораба спрямо водата и люлеенето се засили неприятно.
— Нов пеленг потвърден, две-две-нула.
Вятърът шибаше прозорците на мостика. Единственото, което можеше да се види, бе носовата част на кораба, наполовина скрита в мъглата, и отвъд нея — безкрайна сивота.
Мейсън се обърна.
— Господин Льосюр?
— Да, капитане?
Тя заговори с нисък глас:
— Тревожа се за господин Крейк.
— Шефа на радиовръзките? Защо?
— Не съм сигурна, че се справя с програмата. Изглежда се е заключил в радиопоста.
Тя кимна към една врата в дъното. Льосюр беше изненадан: рядко я беше виждал заключена.
— Крейк? Дори не знаех, че е на мостика.
— Трябва да съм сигурна, че всички вахтени офицери работят като екип — продължи тя. — Имаме буря, имаме над четири хиляди ужасени пътници и екипаж, освен това ни чака тежка климатична обстановка напред към Сейнт Джонс. Не можем да си позволим никакви закъснели решения или разногласия сред екипажа. Не и сега.
21
Глобална диференциална система за определяне местоположението на кораба. — Б.пр.