Гората [The Woods-bg]

Разпервам ръце.

— Умирам за хипотези.

— Да предположим — започва Гледна Перес, — че този мъртъв мъж, този Маноло Сантяго, се окаже наистина моят брат. Пак повтарям, чисто хипотетично.

— Добре, хипотетично. И какво следва?

— Какво, според вас, би означавало това за моето семейство?

— Че всички вие ме лъжете.

— И не само вас.

Облягам се в креслото.

— Кого другиго?

— Всички.

Тя пак се залавя за устната.

— Както ви е известно, и четирите семейства се ангажираха в граждански процес. Спечелихме милиони. Сега излиза, че сме мамили. Чисто хипотетично, разбира се.

Аз мълча.

— Ние използвахме тези пари за инвестиции, за моето образование, за здравето на другия ми брат. Томас щеше да е мъртъв днес или настанен в някой благотворителен приют, ако не бяхме получили онези пари. Разбирате ли това?

— Да.

— И отново чисто хипотетично, ако Джил наистина е бил жив, а ние сме знаели това, то целият процес се е основавал върху една лъжа. Ние ще бъдем подложени на съдебно преследване. А което е по-важно: полицията разследваше четворно убийство. Цялото производство се градеше върху предпоставката, че има четири жертви. Но ако Джил е останал жив, значи ние сме попречили на разследването. Разбирате ли?

Гледаме се един друг. Сега тя е тази, която чака.

— Вашата хипотеза крие един проблем — отбелязвам аз.

— Какъв е той?

— Четирима влизат в гората. Един излиза от нея жив. Той запазва този факт в тайна. Въз основа на вашата хипотеза човек би заключил, че именно той е убил останалите трима.

Попипване на устната.

— Ясно ми е докъде можете да стигнете, ако дадете воля на въображението си в тази посока.

— Но?

— Но той не го е направил.

— Искате да повярвам на честната ви дума?

— Има ли това изобщо някакво значение?

— Разбира се, че има.

— Ако брат ми ги е убил, всичко е свършено, не е ли така? Той е мъртъв. Не можете да го изправите на подсъдимата скамейка.

— Имате право.

— Благодаря.

— Вашият брат ли уби сестра ми? — Не.

— А кой тогава?

Гленда Перес става права.

— В течение на много време аз не знаех, че моят брат е жив. Чисто хипотетично.

— А вашите родители знаеха ли?

— Не съм дошла, за да говоря от тяхно име.

— Трябва да знам…

— Кой е убил сестра ви. Разбрах.

— Е?

— Е, аз ще ви кажа само едно нещо. И край. Ще ви кажа при едно условие.

— Какво е то?

— Че всичко си остане в рамките на нашата хипотеза и вие престанете да разправяте наляво и дясно, че Маноло Сантяго е мой брат. И обещаете да оставите родителите ми на мира.

— Това не мога да обещая.

— В такъв случай аз не мога да ви кажа онова, което знам за сестра ви.

Мълчание. Картината е ясна. Картите са на масата. Гленда Перес се готви да си тръгне.

— Вече сте юрист — започвам аз. — Ако се заема сериозно с вас, ще загубите правата си…

— Стига вече заплахи, господин Коупланд.

Аз млъквам.

— Аз знам нещо относно случилото се със сестра ви в онази гора. Ако искате да научите какво е то, сключваме сделка.