![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Как се чувстваш? — пита го Люси.
Сестра Ребека я поглежда, сякаш иска да каже: нали ви предупредих?
— Не особено добре — отвръща баща й.
— Какво рисуваш?
Люси приближава платното. Когато вижда рисунката, тялото й се вдървява.
Гора.
Това я връща в миналото. Тяхната гора, разбира се. Тя знае точно къде се намира това място. Айра е уловил всеки детайл. Удивително. Той не разполага с нито една снимка, нито пък някой би заснел мястото под такъв ъгъл. Запомнил го е. Подробностите са останали запечатани в паметта му.
Рисунката представлява нощен пейзаж. Луната огрява върховете на дърветата.
Люси поглежда баща си. Той я поглежда в отговор.
— Бихме желали да ни оставите насаме — обръща се Люси към сестрата.
— Не мисля, че е особено подходящо.
Сестра Ребека е на мнение, че разговорът ще влоши състоянието на Айра. А истината е тъкмо обратната. Нещо е заключено там, в главата на Айра. Днес трябва да се опълчат срещу му. Именно днес, след толкова години.
Айра се обажда:
— Ребека.
— Какво има, Айра?
— Излез.
Кратко и ясно. Гласът му не е студен, но и не предразполага. Ребека оправя полите си без бързане и тромаво се надига с въздишка.
— Ако ти потрябвам за нещо — казва тя, — само ми звънни, нали, Айра?
Той мълчи. Ребека излиза, без да затвори вратата.
Днес няма музика. Това изненадва Люси.
— Искаш ли да ти пусна малко музика? Може би Хендрикс?
Айра поклаща глава.
— Не, не сега.
Затваря очи. Люси сяда до него и взема ръката му в своята.
— Обичам те — казва тя.
— И аз те обичам. Повече от всичко на света. Винаги съм те обичал. Завинаги.
Люси чака. Той остава със затворени очи.
— Мислиш си за онова лято, нали?
Очите остават затворени.
— Когато Маноло Сантяго дойде при теб…
Той стиска още по-силно очи.
— Айра.
— Откъде разбра?
— Какво съм разбрала?
— Че е идвал при мен.
— Записано е в книгата за посещения.
— Но, нали… — Той отваря най-сетне очи. — Нали има и още?
— Какво имаш предвид?
— Той не идва ли при теб?
— Не.
Това, изглежда, го обърква. Люси решава да възприеме друг подход.
— Помниш ли Пол Коупланд? — пита тя.
Той отново затваря очи, сякаш името му причинява болка.
— Разбира се.
— Видях се с него.
Очите се отварят рязко.
— Какво каза?
— Той ме посети.
Челюстта на Айра увисва.
— Нещо става, Айра. Някаква сила връща отново нещата отпреди двайсет години и аз трябва да разбера каква е тя.
— Не ти трябва.
— Трябва. Моля те, помогни ми.
— Защо? — заеква той. — Защо е идвал при теб Пол Коупланд?
— Защото иска да разбере, какво точно е станало през онази нощ. — Тя накланя глава. — Какво си казал на Маноло Сантяго?
— Нищо! — почти крещи той. — Абсолютно нищо!
— Добре, Айра. Виж обаче какво… Аз трябва да разбера…
— Нищо не ти трябва да разбираш.
— Какво не трябва да разбирам? Какво му каза, Айра?
— Пол Коупланд.
— Какво за него?
Очите му изглеждат почти бистри.
— Искам да го видя.
— Добре.
— Сега. Искам да го видя веднага.
С всеки изминат миг той видимо се изнервя. Тя понижава глас.
— Ще му се обадя, искаш ли? Ще го извикам…
— Не!
Той извръща глава към рисунката. Очите му се пълнят със сълзи. Протяга ръка към гората, сякаш му се иска да потъне в нея.
— Какво има, Айра?
— Насаме — отвръща той. — Искам да видя Пол Коупланд насаме.
— Мен не ме искаш, така ли?
Той поклаща глава, все още вперил взор в гората.
— Не мога да ти разкажа тези неща, Люси. Искам, но не мога. Пол Коупланд. Кажи му да дойде при мен. Самичък. Ще му разкажа онова, което трябва да научи. И може би след това духовете ще отидат да си легнат.
Прибирам се в кабинета, за да ме залеят със студен душ.
— Гленда Перес е тук — съобщава Джосълин Дюрълз.
— Кой?
— Тя е адвокат. Но казва, че по-лесно ще си я спомните като сестра на Джил Перес.
Името е избягало от паметта ми. Влизам в чакалнята и я познавам веднага. Гленда Перес изглежда досущ като на снимките от лавицата на онази камина.
— Госпожа Перес.
Тя се надига и ми подава нехайно ръка.
— Предполагам, че ще имате малко време за мен.
— Имам.
Гленда Перес не чака да я поведа към кабинета. Тя просто влиза сама в него. Аз я следвам и затварям вратата. Понечвам да натисна бутона на интеркома и да наредя да не ни смущават, но мисля, че Джосълин е разбрала и без думи.
Давам й знак да седне. Тя остава права. Аз минавам зад бюрото и се настанявам. Гленда Перес слага ръце на хълбоците и ме гледа отгоре надолу.