![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Нямам право да говоря по въпроса. Пък и честно казано, няма как да го знам. Аз съм оперативен агент — не преговарям с клиенти.
Пет пари не давам за вътрешните правила на агенцията й, но думите й сякаш подкрепят моята теза.
— И така, Маноло Сантяго пристига при вас с твърдението, че разполага с информация за мен. После какво?
— Той не каза от какъв характер е тази информация. Прави се на недостъпен. Иска пари. При това много.
— И вие съобщавате на Дженрът.
Тя свива рамене.
— И Дженрът е готов да плати. Започнете оттук.
— Ние поискахме доказателства. Маноло започва да дрънка, че трябвало да уточни някои подробности. Но важното е друго. Вече го бяхме проучили и знаехме, че името е фалшиво. Знаехме обаче и това, че той разполага с нещо голямо. Даже огромно.
— Като например?
Помощникът ни донася вода. Рая отпива.
— Той ни каза, че знае истината за онова, което се е случило с четирите деца в онази гора. И е в състояние да докаже, че вие сте излъгали тогава.
Аз мълча.
— Как стигна до вас?
— Какво имате предвид?
Но аз размислям.
— Вие ли заминахте за Русия да ровите около миналото на родителите ми?
— Не бях аз.
— Не, имам предвид ваш човек. Освен това вие сте знаели за онези убийства, както и това, че съм разпитван от шерифа. Така че…
Ето че ми просветна.
— Така че започвате да разпитвате всички, които имат някакво отношение към случая. Знам, че сте пратили човек и при Уейн Стъйбънс. Значи сте ходили и при семейство Перес, нали?
— Не знам това, но би било логично.
— Именно така Джил научава. Вие отивате при родителите му. Майката или бащата му казват. Той съзира възможност да изкара някоя пара. Идва при вас. Не ви съобщава кой е в действителност. Обаче разполага с интересна за вас информация. И те ви изпращат, за да го… хм… прелъстите.
— Да се сближа с него, не да го прелъстявам.
— Не по врат, ами по шия. Той захапа ли въдицата?
— Почти всички го правят.
Сещам се за думите на Сингъл. Не ми се ще да ги чувам отново.
— Какво ви каза той?
— Почти нищо. Че през онази нощ сте били с момиче. Някоя си Люси. Само това знам, казвам ви. На другия ден го потърсих по телефона, но се обади инспектор Йорк. Останалото ви е известно.
— Значи Джил е трябвало да ви набави доказателство, за да си осигури голямата печалба?
— Да.
Мисля върху това. Ходил е при Айра Силвърстейн. С каква цел? Какво би могъл да научи от Айра?
— Джил каза ли нещо във връзка със сестра ми?
— Не.
— Спомена ли нещо например за Джил Перес? Или друга от жертвите?
— Нищо. Правеше се на недостъпен, нали ви казах. Но личеше, че разполага с нещо важно.
— И изведнъж гушва букетчето.
Тя се усмихва.
— Можете да си представите какво си помислихме ние.
Идва келнерът и взема поръчката ни. Аз искам специална салата. Рая — чийзбургер.
— Цял съм в слух — обаждам се аз.
— Някакъв заявява, че разполага с уличаваща информация за вас. Готов е да ни я предостави срещу пари. И ето, че преди да успее да ни я снесе, ритва камбаната. — Рая отчупва парченце хляб и го топи в зехтин. — Вие какво бихте си казали в подобен случай?
Пропускам очевидния отговор.
— А след смъртта на Джил вашата задача се промени, така ли?
— Да.
— Наредиха ви да се сближите с мен.
— Да. Реших, че моята сълзлива калкутска история ще свърши работа. Имате вид на такъв човек.
— Какъв?
Тя свива рамене.
— Ами такъв тих, де да знам и аз. Но не се обадихте, та се наложи аз да ви търся.
— Стаята в онова общежитие, дето уж Джил живял там…
— Ние я наехме. Опитвах се да изкопча нещо от вас.
— И аз ви казах едно-друго.
— Да. Но нямаше как да разберем дали казвате истината. Никой не повярва, че Маноло Сантяго е Джил Перес. Предположиха, че е някакъв роднина.
— А вие?
— Аз ви повярвах.
— Казах ви и това, че Люси ми е била приятелка.
— Това ни беше вече известно. Даже я бяхме открили.
— Как?
— Ами нали сме детективска агенция. Това ни е работата. Но според Сантяго тя също е излъгала относно случилото се тогава. Затова решихме че прекият разговор няма да свърши работа.
— Тогава пробутахте дневниците. — Да.
— Откъде получихте информация, за да ги съставите?
— Не знам.
— След това нареждате на Лони Бъргър да я следи.
Тя не си дава труд да отговори.
— Нещо друго? — питам аз.
— Няма друго. Всъщност това, че разбрахте всичко, ме облекчава в известен смисъл. Нямах никакви проблеми, докато ви смятах за убиец. А сега цялата работа се размириса.