Гората [The Woods-bg]

— Станиол ли?

Лоуъл свива рамене.

— Вие сте голям философ, шерифе.

— Вгледайте се някой път в очите на своя шеф. Нещо се е случило тогава в тази гора. То е още там. Още отеква. Това е положението.

— Не знам — отвръща Мюз.

— Аз пък не знам дали сега трябва да бъдете тук.

— Откъде накъде?

— Ами аз разпитвах вашия шеф тогава.

Мюз застива на място.

— Да не намеквате за някакъв конфликт на интереси?

— Намеквам точно онова, което казвам.

— Пол Коупланд е бил сред заподозрените?

— Случаят все още не е приключен. Той си остава, независимо от вашата намеса, мой случай. Така че няма да ви отговоря. Но ще кажа следното: онази нощ той излъга за нещо от случилото се.

— Бил е само едно хлапе на пост. Не си е давал сметка колко сериозно е всичко.

— Това не го оправдава.

— Но по-късно излиза напълно чист, нали?

Лоуъл не отговаря.

— Чела съм материалите — казва Мюз. — Изкръшкал е и не е свършил онова, което са изисквали задълженията му на дежурен. Споменахте вътрешно опустошение. А какво ще кажете за чувството на вина, което го мъчи оттогава? Тъгува за сестра си. Това е сигурно, обаче мисля, че чувството за вина го гнети по-силно.

— Интересно.

— Кое?

— Казвате, че го гнети чувство за вина? Каква вина?

Тя тръгва отново.

— А това е любопитно — продължава шерифът.

— Кое?

— Дето е напуснал поста си през онази нощ. Помислете сама. Момче с чувство за отговорност. Всеки го признава. Но изведнъж, точно когато четиримата решават да се измъкнат от лагера, точно в нощта, когато Уейн Стъйбънс възнамерява да извърши убийствата, Пол Коупланд намира за уместно да се изниже.

Мюз мълчи.

— Това, скъпа моя по-млада колежке, винаги ме е озадачавало в качеството си на крайно невероятно съвпадение.

Лоуъл се усмихва и извръща глава.

— Трябва да побързаме — допълва той. — Стъмва се, а Вие сигурно нямате търпение да видите какво е открил Вашият приятел Барет.