Гората [The Woods-bg]

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Когато Лорън Мюз пристига в района на стария лагер, денят отстъпва правата си на сянката.

Голяма табела съобщава: Жилищен комплекс „Лейк Шармен“. Теренът е огромен — тя знае това, — проснат по двата бряга на река Делауер, която разделя Ню Джърси от Пенсилвания. Езерото и жилищните сгради са откъм Пенсилвания. По-голямата част от гората е в Ню Джърси.

Мюз мрази горите. Обича спорта, но ненавижда така наречените природни красоти. Тя мрази насекоми и риболов, газене из реките и ходенето пеша из пресечена местност, издирването на археологически находки и мръсотията, ловните трикове и примамки, отстрелването на трофеи, съборите на открито и всичко онова, което тя привежда под общия знаменател „селяндурщина“.

Тя спира пред будката на охраната. Показва служебната си карта и очаква бариерата да отскочи нагоре. Това не става. Охранителят, един от онези подпухнали типове с осанка на тежкоатлети, прибира картата вътре и хваща телефона.

— Ей, бързам — сопва се тя.

— Не си преваряй опашката.

— Да не си преварям… — Мюз кипи от гняв.

Пред себе си вижда мигащи светлини. Полицейски коли, казва си тя. Много. Сигурно са събрали всички ченгета от петдесет километра околовръст.

Дебелакът оставя слушалката. Седи си в будката. Не идва при колата й.

— Ей, вие — подвиква Мюз.

Той мълчи.

— Ей, приятел, на вас говоря.

Той се извръща бавно към нея. Дяволите да ме вземат, казва си Мюз. Мъжагата се оказва младеж. Това е вече проблем. Ако имаш насреща си по-възрастен охранител, той е обикновено някой добронамерен чичко, който е вече пенсиониран от полицията и всичко му е дошло до гуша. Ако е жена? Най-често това са млади майки, решили да припечелят нещо допълнително. Но мъж в разцвета на силите си? В седем от десет случая той ще се окаже от най-опасните — дървена глава върху мускулна маса, чийто едничък блян е да стане полицай. Поради някаква причина това не се е получило. Мюз не иска да подценява собствената си професия, но когато един мъж жадува да бъде полицай, а не може, най-често за това има причина и е по-добре човек да стои настрана от него.

А какъв по-добър начин да си го върнеш тъпкано заради собствената си безполезност от това да накараш един главен следовател — жена главен следовател — да чака?

— Извинете — опитва пак Люси с една октава по-високо.

— Не можете да влезете сега — казва оня.

— Защо да не мога?

— Трябва да чакате.

— За какво да чакам?

— Да дойде шерифът Лоуъл.

— Шерифът Лобо8 ли?

— Лоуъл. Каза да не пускам никого, без той да разпореди.

Грамадата си повдига панталона.

— Аз съм главният следовател на област Есекс — заявява Мюз.

Онзи се хили.

— Това тук да ви прилича на област Есекс?

— Аз изпратих онези вътре. Трябва да отида при тях.

— Не си преваряй опашката.

— Добре казано. — Кое?

— Това за опашката. Каза го вече два пъти. Много е смешно. Ама много. Мога ли да го използвам някой път, когато — нали разбираш, — когато дяволски ми се прииска да туря някого на място? Ще кажа, че съм го научила от тебе.