![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Занимавахте ли се тогава със случая?
— Непряко — отвръща мъжът.
— Какво значи непряко?
— Непряко. С маловажни неща или такива, които нямат пряко отношение към убийствата. Встрани и наоколо. Непряко.
Мюз го поглежда.
Може би той се усмихва, но е невъзможно да се определи поради кожните гънки.
— Нелоша задача за изостанал загубеняк от дивите ловни полета, нали?
— Направо съм зашеметена — отвръща Мюз.
— Бихте могла да се отнасяте една идея по-дружелюбно към мен.
— Това пък защо?
— Първо, изпращате хората си да търсят труп в моя район, без дори да ме предупредите. Второ, това е мое местопрестъпление, а вие сте тук в качеството си на гостенка и в резултат на проявена от мен любезност.
— Нямате намерение да започвате препирня за юрисдикция, нали?
— Хич — отвръща шерифът. — Но обичам да се правя на корав. Как излезе?
— Горе-долу. Ще продължим ли туристическата обиколка?
— Разбира се.
Пътечката постепенно изтънява, за да изчезне напълно. Двамата заобикалят вековни стволове и пъплят по скали. Мюз е била винаги малко мъжкарана. Обича движението. И — каквото и да говори Флеър Хикъри — обувките й си ги бива.
— Почакайте — обажда се Лоуъл.
Слънцето продължава да слиза. Профилът на Лоуъл се е превърнал в силует. Сваля шапката си и отново духа в салфетката.
— Тук намериха момчето на Билингъм. Дъг Билингъм.
При тези думи дърветата сякаш застиват, а вятърът подема старинна песен. Мюз свежда поглед. Хлапак. Дъг е бил само на седемнайсет. Открит със седем рани от нож, главно по ръцете. Съпротивлявал се е. Тя поглежда Лоуъл. Главата му е отпусната, очите затворени.
Мюз си спомня още нещо — нещо от материалите по делото. Лоуъл. Това име…
— Непряко значи? Дръж ми шапката. Вие сте ръководили разследването.
Лоуъл не отговаря.
— Нищо не разбирам. Защо не ми казахте?
Той свива рамене.
— А вие защо не ми казахте, че откривате отново моя случай?
— Всъщност няма такова нещо. Имам предвид — официално. Още с нищо не разполагахме за целта.
— Излиза, че хората ви са попаднали случайно на златоносна жила. Сляп късмет един вид.
На Мюз този разговор не й харесва.
— На какво разстояние сме от мястото, където е намерена Марго Грийн? — пита тя.
— Километър и половина на юг.
— Тя бе намерена първа, нали?
— Ъхъ. Виждате ли мястото, откъдето тръгнахме? Жилищата? Там се е намирала момичешката половина от лагера. Техните бараки. Момчетата са откъм южната страна. Момичето на Грийн е намерено недалеч оттам.
— Колко време след като я намерихте открихте трупа на Билингъм?
— След трийсет и шест часа.
— Бая време.
— И пространството е доста.
— Въпреки това. Просто така ли бе зарязан?
— Не, заровен бе на плитко. Сигурно заради това са го пропуснали при първото претърсване. Нали знаете как става. Всеки е чувал по нещо за изчезнало дете. Всеки иска да се покаже добър гражданин, стичат се отвсякъде да помагат. Минали са точно отгоре му. И никой нищо не вижда.
Мюз впива поглед в земята. Абсолютно нищо забележително. Има забит кръст, подобен на онези импровизирани паметници, поставяни на места, където са загинали хора при автопроизшествия. Кръстът е стар и силно наклонен. Липсва снимка на загиналия. Няма цветя, нито плюшени мечета. Само очукан кръст. Оставен в пълно уединение. Мюз потръпва.
— Убиецът — това сигурно знаете — се казва Уейн Стъйбънс. Възпитател в лагера, както се оказа. Съществуват множество версии относно случилото се през онази нощ, но най-много привърженици има тази, според която той убива най-напред изчезналите — Перес и Коупланд. Заравя труповете. Започва да копае гроб за Дъг Билингъм, но в това време откриваме тялото на Марго Грийн. И той се омита. Според онзи умник от Куентико, заравянето на телата е част от тръпката на цялото престъпление. Известно ви е, че Стъйбънс закопава всички останали жертви. Онези в другите щати.
— Да, знам.
— А знаете ли, че две от тях са заровени още живи?
Тя знае и това.
— Разпитвали ли сте Уейн Стъйбънс?
— Разговаряхме с всеки един от лагера.
Това е казано бавно и обмислено. В главата на Мюз светва червена лампичка.
Лоуъл продължава:
— Впрочем да, от онова хлапе Стъйбънс ме побиха тръпки — поне така ми се струва сега. Но може би си внушавам. Трудно е да преценя. Никакви улики не го свързваха с убийствата. Но такива не съществуваха за когото и да било. А и Стъйбънс бе богатско синче. Родителите наеха адвокат. Както можете да си представите, лагерът се разпадна начаса и децата си заминаха по домовете. Стъйбънс прехвърли океана и остана там за следващия семестър. В Швейцария, ако не се лъжа.