100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
В 1042 г., когато е около петнайсетгодишен, Уилям е посветен в рицарство. След това се включва лично в политическите събития. След дълга поредица от войни срещу феодалните барони в Нормандия Уилям успява най-после да установи твърд контрол в херцогството си. (Между другото, незаконният му произход е сериозна политическа пречка за него и противниците му често го наричат „Копелето“.) В 1063 г. той успява да завладее съседната провинция Мен, а в 1064 г. е признат за сюзерен на другата съседна провинция — Бретан.
От 1042 до 1066 г. крал на Англия е Едуард Изповедника. Тъй като той е бездетен, правят се всевъзможни маневри за наследяването на английския трон. От гледна точка на кръвното родство претенциите на Уилям не са особено издържани: майката на Едуард е сестра на дядото на Уилям. Но в 1051 г. Едуард, може би повлиян от изявените способности на Уилям, му обещава трона.
В 1064 г. в ръцете на Уилям пада Харолд Годуин, най-влиятелният английски лорд, близък сътрудник на Едуард Изповедника и негов зет. Уилям се отнася добре с Харолд, но го задържа, докато той не полага тържествена клетва, че ще подкрепи претенциите му за английския трон. Мнозина не биха приели за законно или морално обещание, измъкнато по такъв начин, и наистина Харолд не удържа на думата си. След смъртта на Едуард в 1066 г. сам той предявява претенции за трона и Уитанът (съвет от английски лордове, който често взема участие при определянето на престолонаследника) го избира за крал на Англия. Решен да разшири владенията си, вбесен от клетвопрестъпничеството на Харолд, Уилям намисля да навлезе в Англия и да наложи претенциите си със силата на оръжието.
Той събира кораби и войска на френския бряг и в началото на август 1066 г. е готов да вдигне платна. Но експедицията се забавя с няколко седмици поради бурни северни ветрове. В това време Харалд Хардрааде, кралят на Норвегия, се готви да нахлуе в Англия през Северно море. Харолд Годуин държи войската си в южната част на Англия, готов да се противопостави на Уилямовото нашествие. Но сега трябва да я прехвърли на север, за да посрещне норвежкото нападение. На 25 септември в битката при Стамфърд Бридж норвежкият крал е убит и войската му е прогонена.
Само два дни по-късно вятърът в Ламанша променя посоката си и Уилям много бързо прехвърля войниците си в Англия. Може би Харолд е трябвало да остави Уилям да навлезе по-навътре или поне да даде време на войниците си да отпочинат добре, преди да ги хвърли в бой. Но той незабавно връща войската си на юг, за да пресрещне Уилям. Двете страни се сблъскват на 14 октомври 1066 г. в знаменитата битка за Хастингс. Към края на деня конницата и стрелците на Уилям вече са успели да обърнат в бяг англосаксонските сили. Надвечер самият крал Харолд е убит. Двамата му братя са паднали по-рано в боя, така че не остава личност от английската йерархия, която да е в състояние да набере нова войска или да оспори претенциите на Уилям за трона. На Коледа той вече е коронясан в Лондон.
През следващите пет години тук-там избухват бунтове, но Уилям успява да ги потуши. Той ги използва като предлог, за да конфискува всичката земя в Англия и да я обяви за своя лична собственост. След това голяма част от нея е раздадена на по-влиятелните му нормандски привърженици, които държат феодалните земи като негови васали. Резултатът от това е, че почти цялата англосаксонска аристокрация е обезземлена и заменена от нормандци. (Колкото и драматично да звучи, само няколко хиляди души са пряко облагодетелствани от това прехвърляне на права. За селяните, които орат земята, то означава просто смяна на господарите.)
Уилям винаги е твърдял, че той е законният крал на Англия и по време на господството си запазва повечето английски институции. Тъй като е заинтересован да получи данни за новите си владения, той заповяда да се извърши подробно преброяване на населението и имуществото. Резултатите са вписани в огромната „Книга за второто пришествие“, която е ценен източник за исторически сведения. (Оригиналните ръкописи все още съществуват и се пазят в Държавния архив в Лондон.)
Уилям се оженва и има четирима синове и пет дъщери. Умира в 1087 г. в Руан, Северна Франция. Оттук нататък всеки английски монарх е негов потомък по права линия. Интересно е, че макар Уилям Завоевателя да е може би най-забележителният английски крал, самият той не е англичанин, а французин. Роден е във Франция, умира във Франция, прекарва там почти целия си живот и говори само френски. (Между другото, бил е неграмотен.) Когато преценяваме влиянието му върху историята, най-важното е да помним, че без него нормандското нашествие в Англия не би се осъществило. Уилям не е естественият английски престолонаследник и ако не смятаме личните му амбиции и способности, няма исторически предпоставки или необходимост от нормандското нашествие. В Англия не е извършвано нашествие откъм Франция от времето, когато римляните я завладяват хиляди години преди това. И никой не е навлизал успешно в нея от Франция (или от другаде) през деветте века след смъртта на Уилям.