100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Студената война отдавна отмина и на пагубното влияние на Сталин може би най-после идва краят. Но не бива да забравяме, че вината за неговите престъпления трябва да бъде приписана и на Ленин, който го предхождаше и подготви сцената за него. Тъй или иначе, Сталин е един от титаните в историята: злият гений, който няма да бъде забравен скоро.
67. ЮЛИЙ ЦЕЗАР
100 пр. Хр. — 44 пр. Хр.
Гай Юлий Цезар, прочутият римски военен и политически ръководител, в роден в Рим 100 години пр. Хр., по време на небивал политически подем.
През второто столетие пр. Хр., след победата над Картаген във втората пуническа война, римляните създават обширна империя. От тази победа много от тях забогатяват. Но войните нанасят поражения върху социалното и икономическото положение на Рим и голяма част от селячеството остава безимотна. Римският Сенат, отначало нещо като съвет на старейшините в малък град, се оказва неспособен да управлява безпристрастно и успешно една обширна империя. Шири се политическа корупция и целият Средиземноморски район страда от лошото управление в Рим. В самия Рим от 133 г. пр. Хр. започва продължителен период на безредици и политически пристрастни войски (една на Марий в 87 г. пр. Хр. и друга на Сула в 82 г. пр. Хр.) шестват из него. Макар нескопосаното управление да е очевидно за всички, повечето римски граждани настояват да се запази републиканският режим. Юлий Цезар е вероятно първият забележителен политически водач, който ясно разбира, че не си струва да се спасява демократичното управление в Рим, което и без това е вече неспасяемо.
Самият Цезар е потомък на стар патрициански род. Получил добро образование, още на младини той се включва в политическия живот. Подробностите около длъжностите, които е заемал, различните негови съюзи и политическият му възход са съществени, но няма да ги изреждаме тук. Ще отбележим само, че в 58 г. пр. Хр., Юлий е назначен за управител на три чужди, подвластни на Рим провинции: Сизалпийска Галия (Северна Италия), Илирия (крайбрежните райони на съвременна Югославия) и Нарбонска Галия (южното крайбрежие на Франция). По това време под негово командване са четири римски легиона с около двайсет хиляди души.
През периода 58–51 г. пр. Хр. Цезар използвал тези войски, за да завладее цялата останала Галия — област, която обхваща горе-долу днешна Франция и Белгия, заедно с части от Швейцария, Германия и Холандия. Въпреки че противниковите сили имат голямо числено превъзходство, той успява да разгроми напълно галските племена и да присъедини цялата територия чак до река Рейн към владенията на Рим. Изпраща и две експедиции до Британия, но не постига там трайни завоевания.
Завладяването на Галия прави Цезар, който вече е видна политическа фигура, популярен герой в Рим; по мнението на политическите му противници, много по-популярен и силен отпреди. Когато задачата му на военен ръководител приключва, римският Сенат му нарежда да се завърне в Рим като обикновен гражданин — т. е. без легионите си. Цезар се опасява — може би основателно, — че ако се завърне в Рим без войските си, политическите му противници ще използват възможността да го унищожат. Затова през нощта на 10 срещу 11 януари 49 г. пр. Хр., противопоставяйки се открито на римския Сенат, Цезар превежда войските си през река Рубикон в Северна Италия и настъпва към Рим. Този явно незаконен акт поставя началото на гражданска война между Цезаровите легиони и верните на Сената сили. Войната продължава четири години и завършва с пълна победа на Цезар, като последната битка се води край Мунда, Испания, на 7 март 45 г. пр. Хр.
Цезар вече е стигнал до извода, че ефикасният, просветен деспотизъм, от който се нуждае Рим, може да бъде осъществен най-добре от самия него. Той се завръща в Рим през октомври 45 г. пр. Хр. и става пожизнен диктатор. През февруари 44 г. пр. Хр. му предлагат корона, но той се отказва от нея. Той вече е военен диктатор и това не успокоява противниците му републиканци. На 15 март 44 г. пр. Хр. Цезар е убит от група заговорници по време на събрание на Сената.
През последните години от живота си Цезар се залавя с енергична програма за реформи. Съставя план, според който ветераните от войската и бедните римски граждани трябва да бъдат настанени в нови селища, пръснати из цялата империя. Разширява римското гражданство така, че от него се ползват няколко нови групи лица. Възнамерява да въведе единна система за градските управи на италийските градове. Предвижда също обширна строителна програма и кодифициране на римските закони. Въвежда и най-различни други реформи. Но не успява да постигне задоволителна конституционна система за управление и може би това е главната причина за неговото падане.