Заливът на тайните
- Автор: Робертс Нора
- Серия: quinn brothers #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заливът на тайните». Краткое содержание книги:
Завръща се в малката бяла къща със сини трегери и капаци, с лодка на кея, люлка на верандата и куче в двора.
И едно момиче — Дру Бенкс, на което не може да устои.
Но…
…миналото на Сет изплува от тъмнината и го превръща в обект на изнудване. Тайната, която е крил с години, е на път да изплува на бял свят, да експлодира и да разруши живота му и новата му любов!
— Искам само да знаеш, че боклукът в дневната не е мой — извика Джейк и изръмжа заплашително към Сет. — В тази къща всеки си хвърля боклуците където намери. Това е.
— Ти какво си мислиш, че правиш? — попита Ана Джейк, който отвори хладилника.
— Просто исках да си взема…
— Не! Не искаш. Аз искам да наредиш масата.
— Днес е ред на Кевин да слага и да вдига масата. Аз съм дежурен по чиниите.
— Тази вечер ще наредиш масата и ще измиеш чиниите.
— Как така аз? Защо аз? Да не би аз да съм поканил някакво си полузаспало маце на вечеря?
— Защото аз така казвам. Сложи масата в трапезарията. И извади красивите чинии.
— Че защо ще ядем в тях? Днес да не би да е Денят на благодарността?
— А също ленената покривка и ленените салфетки — добави, без да му обръща внимание, Ана. — Онези, с розичките по тях. Шест места. И първо си измий ръцете.
— Го-о-осподи! Та тя е само едно момиче! Да не мислиш, че е английската кралица или някой още по-важен.
Той обаче отиде до мивката, пусна водата и изкриви устни също както баща си.
— Никога няма да доведа момиче тук.
— Ще ти го напомням в близките няколко години. — Тъй като идеята нейното малко момче да доведе момиче вкъщи за вечеря накара очите й да парят, Ана спря да бърка, въздъхна и сипа марината върху пилешките гърди.
— И аз ще си помисля два пъти, преди да се реша — измърмори под носа си Сет.
— Моля?
Той стреснато премигна.
— А, нищо. Просто си говоря сам. Всичко е наред, Ана. Аз и преди съм водил тук момичета. Дру вече веднъж яде у нас, а ти не се притесни и не направи никакви специални приготовления.
— Сега е различно. Тогава тя дойде неочаквано, а и ти почти не я познаваше.
— Да, но…
— А ти може и да си водил преди момичета тук, но никога досега не си канил жената, в която си влюбен, на вечеря, нали? Мъжете нищо не разбират. Въобще нищо. А аз се чудя и не проумявам защо съм заобиколена от подобна напаст и си вадя душата заради тях!
— Не плачи. О, Господи! Моля те, не плачи.
— Ще си плача, ако искам. Ти само се опитай да ме спреш!
— Олеле, става страшно — промърмори под носа си Джейк и бързо се оттегли в трапезарията.
— Аз ще сготвя пилето — объркан, Сет заряза картофите, които белеше, и започна да милва Ана по косата. — Само ми кажи какво искаш от мен да направя. И всичко останало ще свърша — ще измия чиниите след това и ще… — Той се сети за нещо и отстъпи назад. — Чакай, чакай, никога не съм казвал, че съм влюбен в Дру.
— Какво? Ти мен за сляпа или за глупава ме имаш? — Ана взе зехтина и дижонската горчица, за да направи специалната заливка за картофите. — Подай ми уорчестърския сос.
Той обаче вместо да я послуша, взе ръцете й в своите и ги притисна.
— Ти не ме остави да довърша. Откъде и как разбра това?
— Защото те обичам, глупчо такъв! А сега се махай и ме остави. Заета съм.
Сет притисна бузата си до нейната и въздъхна.
— По дяволите. — Тя обви врата му с ръце. — Искам да си щастлив. Искам да си много щастлив.
— Аз съм. — Той притисна устни към косата й. — И всичко ми се струва призрачно и нереално.
— Нямаше да е истинско, ако не ти се струваше. — Тя го погали и сетне се отдръпна. — А сега се омитай оттук. Запомни ли? Сапунът, хавлиената кърпа. Дъската на тоалетната чиния да не е вдигната. И си намери едни джинси, които да нямат дупки.
— Не съм сигурен, че имам. Благодаря ти, Ана.
— Моля. Но миенето на чинии не ти се е разминало.
От трапезарията се дочу радостният възглас на Джейк: „Йо-хо-хо!“
— Извинете ме. Благодаря ви, че и този път ме приемате неканена.
Ана избра една тъмносиня ваза за веселите чернооки теменужки, които Дру й бе донесла.
— За нас е удоволствие. Въобще не си ни притеснила.
— Не мога да си представя, че един неочакван гост за вечеря в последната минута, след като цял ден си била на работа, няма да те притесни.
— О, та аз приготвих само пиле. Нищо специално. — Ана се усмихна предупредително, когато видя Джейк да прави изразителна физиономия и да върти очи зад гърба на Дру. — Има ли нещо, Джейк?
— А, не. Само се чудя кога ще ядем.
— Ти ще научиш пръв. — Тя постави цветята на кухненската маса. — Върви да кажеш на Сет да отвори това хубаво вино, което Дру ни е донесла. Ще пием по чаша преди вечеря, нали?
— Хората направо ще умрат от глад в тази къща — започна да се оплаква Джейк, обаче шепнешком, докато влачеше крака към трапезарията.