Заливът на тайните
- Автор: Робертс Нора
- Серия: quinn brothers #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заливът на тайните». Краткое содержание книги:
Завръща се в малката бяла къща със сини трегери и капаци, с лодка на кея, люлка на верандата и куче в двора.
И едно момиче — Дру Бенкс, на което не може да устои.
Но…
…миналото на Сет изплува от тъмнината и го превръща в обект на изнудване. Тайната, която е крил с години, е на път да изплува на бял свят, да експлодира и да разруши живота му и новата му любов!
Какво щеше да остане от нея, ако се раздаваше до такава степен? Парченца от счупено огледало, което никога няма да бъде цяло, за да отрази светлината?
Когато той отново я погледна, така сякаш я поглъщаше, тя потръпна.
— Студено ли ти е? — Гласът му беше безизразен и равен. След което изведнъж сякаш се събуди и натисна някакво копче, тонът се промени и въпросът бе зададен отново. — Извинявай, студено ли ти е? — Този път гласът беше пълен със загриженост и съпричастие.
— Не. Да. Може би малко. Сякаш крайниците ми изтръпнаха.
Сет се намръщи, сетне погледна към китката си за часовника, който така и бе забравил да следи.
— О, минал е почти час.
— Най-малко. — Тя се опита да се усмихне.
— Трябва да си починеш. Искаш ли да пиеш нещо? Вода, сок? Дали съм купил сок?
— Вода е достатъчно. Може ли да седна.
— Разбира се. — В момента изобщо не гледаше към нея, а към картината.
— А може ли да видя какво си нарисувал?
— Ъхъ. — Сет остави четката и взе някакъв парцал, с който да избърше ръцете си. И изобщо не вдигна очи от платното.
Дру се плъзна от леглото, взе халата си и като се зави с него, приближи.
В центъра на платното беше леглото, а пространството около него бе бяло и празно. Тя беше в средата на леглото.
Все още не бе нарисувал лицето й, върху платното имаше само тяло — дълги крайници, покрити с рози. Ръката й покриваше гърдите, но това не бе жест на свенливост или скромност. Беше жест на флирт, помисли си Дру. Жест за покана. Или за познание.
Картината бе само отчасти нарисувана, а вече бе прекрасна. Дали бе виждала някога такава съвършена хармония и игра на светлината и сянката?
Той бе избрал леглото много подходящо. Тънките железни рамки говореха за простота и нещо непреходно. Нежният цвят на чаршафите придаваше дълбочина и топлина на кожата й и бе допълнителен щрих към всички богати тонове, които бе използвал.
— Много е красиво.
— Ще стане още повече. Засега е добро начало.
— Знаеше, че няма да те спра, когато видя какво си направил, нали?
— Ако беше погледнала и не бе видяла онова, което аз исках да видиш, значи съм се провалил. Друсила?
Тя го погледна изпитателно. Пулсът й почти спря, когато видя напрежението, изписано върху лицето му, същото, както когато работеше; самовглъбеността и силата на самоконтрола му. Цялото себеотдаване, което витаеше около него, докато рисуваше.
Сега обаче всичко това бе насочено към нея.
— Никого не съм желала така — продължи тя. — Не знам какво означава.
— Това няма значение. — Той я притегли към себе си и завладя устните й в дълга целувка.
Беше почти свалил халата й, когато двамата паднаха върху леглото.
Част от нея, онази, която бе родена и израснала в лукс, беше шокирана. Самата Друсила бе още по-стъписана от собствената си реакция. Останала част обаче ликуваше.
Тя разкъса ризата му.
— Докосни ме! Докосни ме по начина, по който ме докосваш с очите си, когато ме рисуваш!
Ръцете му се плъзнаха по нея, нетърпеливи и ласкави, разпалващи пламъци, които тлееха. Изгориха я, нажежиха кръвта й, докато тя се почувства като кипяща смес от желание, примесено с безразсъдство.
Устата й изсмукваше неговата в битка за надмощие.
Той потъна в нея, пленен в капана на емоциите, които Дру събуждаше у него. Изпълнен с чувства и усещания, му се струваше, че тя сякаш се ражда отново от всяка ласка, от всяка дума, от всяка милувка.
Гладът за повече, за още, го пришпорваше и водеше към скалистия ръб на пропастта. И той, без да се замисли, скочи в бездната.
След нетърпеливата му страст Дру почувства някаква промяна. Появи се неочаквана нежност, сякаш заровена дълбоко под дебелия лед, който внезапно се разтопи и я заля. Устните им се сляха в дълга, бездиханна целувка и се изпиваха до болка. Ръцете им се галеха като криле на птици. Въздухът бе натежал, изпълнен с аромат на рози, боя, терпентин, размесени от лекия бриз откъм залива.
Тя се надвеси над него и го погледна с любов.
Гърлото й бе стегнато като в менгеме и я болеше. Сърцето й се надигна като огромна приливна вълна. С плавно движение тя се наведе и устните й отново намериха неговите, а устата й се изпълни със сладост.
Това беше повече от удоволствие, повече от желание и необходимост, помисли си Дру. Вече знаеше. Това беше всичко, което искаше.