Заливът на тайните
- Автор: Робертс Нора
- Серия: quinn brothers #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заливът на тайните». Краткое содержание книги:
Завръща се в малката бяла къща със сини трегери и капаци, с лодка на кея, люлка на верандата и куче в двора.
И едно момиче — Дру Бенкс, на което не може да устои.
Но…
…миналото на Сет изплува от тъмнината и го превръща в обект на изнудване. Тайната, която е крил с години, е на път да изплува на бял свят, да експлодира и да разруши живота му и новата му любов!
— Мога ли да помогна с нещо? — попита Дру.
В кухнята ухаеше фантастично. Нещо, което сигурно беше пилето, се задушаваше в покрит тиган.
— Всичко е под контрол. Благодаря. — С уверена ръка Ана вдигна капака на тигана, хвана дръжката и го разклати леко, след което провери с вилицата месото и отново го затвори. — Ти умееш ли да готвиш?
— Не и така. Мога да правя само спагети, залети с готов сос.
— О, сърцето ми! — извика, смеейки се, Ана и се хвана драматично за гърдите. — Та готовият сос си е чиста глина! Обичам да моделирам с нея. В близките дни ще ти покажа как да правиш истински доматен сос по италианска рецепта, а след това и други неща. Сет! — Тя засия, когато той влезе в кухнята. — Отвори виното, моля те. Сипи на Дру една чаша. Можеш да й покажеш как са се хванали моите цветя, докато аз довърша вечерята.
— Аз искам да помогна — протестира Дру. — Може да не умея да готвя, но ще следвам точно инструкциите.
— Следващия път. Сега излизай със Сет и си пий виното. След десет минути сме на масата.
Ана ги изпрати, потърка ръце, доволна от себе си, и се впусна в довършването на ястието.
След петнадесет минути всички седяха в рядко използваната трапезария, където бяха запалени половин дузина чаени свещи. Кучето, както забеляза Дру, беше безследно изчезнало.
— Какви красиви чинии — отбеляза Дру.
— И аз ги харесвам. Купихме ги с Кам от Италия през медения ни месец.
— Ако счупиш една — предупреди я Джейк, докато атакуваше своята порция пиле, — ще те напъхаме в мазето, където мишките ще ти изядат ушите.
— Джейк! — извика през смях Ана и подаде огромната купа с вдигащи пара картофи наляво. — Какви ги приказваш! Та ние дори нямаме мазе!
— Татко казва, че точно това ще направиш, дори ако трябва да изкопаем мазе. Нали, татко?
— А, не знам за какво говориш — оправда се Кам. — Яж и аспержи.
— Трябва ли?
— Щом аз трябва да ям, значи и ти също.
— За никого не е задължително — намеси се отново Ана и помоли за тишина.
— Супер, тъкмо ще останат повече за мен. — Кевин посегна да си вземе аспержи, но зърна предупредителния поглед на майка си. — Какво? Аз ги обичам.
— Тогава помоли да ти подам платото, вместо да се пресягаш през цялата маса. Като ги гледа човек, ще си помисли, че ги държим вързани и не ги пускаме от колибката им — рече Кам на Дру.
— Винаги съм искала да имам братя.
— За какво са ти? — извика Джейк. — Най-много да те набият.
— Аз съм съгласна. Ти сигурно затова си толкова хубав, защото често са те били — усмихна му се тя и продължи: — Винаги съм си мислела, че е много приятно да има с кого да си говориш. И да се биеш. Някой, който да поеме част от парата, когато родителите ти са ядосани или сърдити. Когато си единствено дете, няма кой да отвлича вниманието, ако се сещате какво искам да кажа. Нито кой да яде аспержи, когато ти не ги искаш.
— Да, само че Кевин омете половината захаросани бонбони на Хелоуин миналата година.
— И-и-и, голяма работа!
— Никога няма да го забравя. Всичко се трупа в моята банка данни. И ще дойде ден, захаросано прасе такова, когато ще си платиш.
— Ти си същинска драка.
— А ти си актриска.
— Това е последната обида на Джейк — обясни Сет на Дру. — Произлиза от актьор, защото Кев играе в училищната пиеса.
— И се римува с миска — обясни Джейк, докато Ана простена. — Така много хитро му казвам, че е кекав като момиче.
— Умно. Гледах пиесата ви миналият месец — рече Дру на Кевин. — Мисля, че играхте чудесно. Мислил ли с да продължиш да учиш театър в колежа?
— Да. Наистина ми харесва. Пиесите са много сериозна работа, но аз повече харесвам киното. Момчетата и аз направихме няколко наистина страхотни късометражни видеофилма. Последният — „Разсечен“, е най-добрият. Разказва се за един еднорък психар убиец, който дебне ловци в гората. Убива ги един по един, защото отмъщава на един от тях, стрелял в ръката му при ловна злополука. Имаме си прожектори и всичко каквото трябва. Искаш ли да го видиш?
— Да.
— Не знаех, че си ходила да гледаш пиесата на Кевин.
Дру насочи вниманието си към Сет.
— Просто се опитвам да не пропускам събитията в града. И освен това обичам театър.
— Можехме да отидем заедно.
Тя вдигна чашата си с вино, усмихна му се над нея, така че сърцето му направо замря.
— Като на среща ли?
— Дру има непоносимост към срещи — обясни Сет, без да откъсва очите си от нея. — Защо всъщност?
— Защото на тях често идват мъже, които не ме интересуват. Но преди всичко, защото откакто съм дошла тук нямам време за подобна дейност. Да започна бизнеса, а след това да поддържам магазина, е от по-голяма важност за мен.