Заливът на тайните
- Автор: Робертс Нора
- Серия: quinn brothers #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заливът на тайните». Краткое содержание книги:
Завръща се в малката бяла къща със сини трегери и капаци, с лодка на кея, люлка на верандата и куче в двора.
И едно момиче — Дру Бенкс, на което не може да устои.
Но…
…миналото на Сет изплува от тъмнината и го превръща в обект на изнудване. Тайната, която е крил с години, е на път да изплува на бял свят, да експлодира и да разруши живота му и новата му любов!
— Как реши да станеш цветарка? — попита я Ана.
— Трябваше да се запитам сама какво искам да правя, а след това — кое ще ми доставя най-голямо удоволствие. Обичам цветята. Изкарах няколко курса и установих, че имам талант за това.
— Иска се много смелост да започнеш бизнес, още повече на съвсем ново и непознато място.
— Щях да умра, ако бях останала във Вашингтон. Звучи доста драматично, нали? Е, необходимо ми беше някое ново място. Мое, собствено. Обмислях и преценявах много места и много дейности и се връщах все към Сейнт Кристофър и цветарски магазин. Един цветарски магазин те хвърля направо в най-дълбокото място.
— Как така? — попита обзет от любопитство Кам.
— Веднага ставаш близък с цялото общество. Когато някой купува цветя, научаваш кой има рожден ден, кой има годишнина от сватбата, кой е умрял и кой има бебе. Кой се е влюбил или се е разделил, кой е болен или кой е оздравял. А в малко градче като това, естествено, научаваш и подробностите за всяко събитие.
Тя помълча за минута и продължи със съвършен акцент на жител на крайбрежието.
— Знаете ли, старата госпожа Уилкокс почина. Щеше да навърши осемдесет и девет през идващия септември. Върнала се у дома от пазара и получила удар в кухнята, докато си вадела продуктите от чантата. Колко жалко, че не успяха да се сдобрят със сестра й преди да е станало вече късно. Не са си проговорили нито дума от цели двадесет години.
— Браво! — изпляска с ръце Ана. Беше направо възхитена. Момичето бе не само хубаво и наблюдателно. Имаше и остър ум. А в онова, което каза, прозираше топлина и хумор. Горкият Сет. Направо беше загубен.
Самият Сет бе доста позачеревен.
— Аз си мислех, че трябва само да подреждаш цветята във вазите — добави той.
— О, има и много работа покрай това. Когато влезе един мъж, който току-що се е сетил за годишнината от сватбата, моята работа е не само да сложа в ръцете му подходящите цветя, но и да остана дискретна.
— Като свещеника — вметна Кам и това я разсмя.
— Е, не чак до такава степен. Ще паднете, ако чуете изповедите, които чувам аз. При това по цял ден. Но това ми е работата.
— По всичко личи обаче, че ти си я харесваш — продума Ана.
— Така е. Наистина я обичам. Обичам самата работа, а също и да бъда част от нея. Във Вашингтон… — Тя си пое въздух, изненадана сама от себе си, че разказва за това. Нещо, което не й се случваше често с непознати хора и не й се удаваше лесно. — Нещата бяха трудни — довърши с въздишка. — Аз търсех точно това и го намерих.
Той я изпрати до вкъщи. Двамата седнаха на стъпалата на верандата в топлината на лятната нощ, наблюдавайки танца на светулките в мрака.
— Приятно ли прекара?
— Какво говориш? Това беше най-прекрасната вечер в живота ми. Вечерята беше супер, а и опознах семейството ти по-отблизо. Колкото до плаването — нямам думи.
— Добре. — Той взе ръката й и я докосна с устни. — Защото Ана няма да се сдържи и ще се похвали, така че ще трябва да повториш същото у Грейс и да го потретиш у Сибил.
— О! — Дру не беше се сетила за подобна перспектива. — В такъв случай е редно аз също да отговоря на гостоприемството. Ще трябва да поканя всички.
Щеше да се наложи да поръча кетърингово обслужване, разбира се, Не можеше да посрещне и нахрани толкова хора сама. И трябваше да реши как да организира забавления за цяла орда тийнейджъри.
— Не знам как ще се справя — призна си Дру. — Онези вечерни приеми, на които съм била домакиня, се различават коренно от онова, което вие правите тук.
— Ти искаш да ги поканиш? — Идеята допадна много на Сет. — Няма проблеми. Ще вземем един грил и ще направим скара на открито. Хвърляме няколко пържоли и царевици върху въглищата и готово. Вкусно и просто.
Ние, помисли си Дру. Някак си неусетно се бяха превърнали от аз и ти в ние. Не беше напълно сигурна дали чувстваше точно това и изобщо какво чувстваше по въпроса.
— Искам да те попитам нещо. — Сет се облегна на стълбите, така че да може да се наслаждава на профила й. — Кажи ми, какво е да си неприлично богат? Да си израснал в богато семейство, да си имал богато детство?
Веждите й се вдигнаха по начина, който той обичаше.
— Ние предпочитаме да казваме впечатляващо богат пред неприлично богат. И според мен в това има смисъл.
— Сигурно, обзалагам се. Но много искам да установя защо едно пиленце от впечатляващо богато семейство е решило да върти цветарски магазин на крайбрежието и как така няма домашна прислуга, нито работници в магазина?