Заливът на тайните

Той натисна силно люлката, сетне я разлюля и я остави да се люлее.

— Знам, че е прекалено много да молиш някой друг за същото.

— Да. Аз имам намерение да говоря сериозно очи в очи с родителите ми. Но не мисля, че това ще промени нещо. Те са алчни и недоволни хора, които искат, най-вероятно, да продължат да ме използват като оръжие един срещу друг или като извинение за това, че не са имали смелостта да се справят с брака си според собствените си желания и условия. Но те са част от моя живот и аз също мога да се справя с това. — Тя помълча и поклати глава. — Прекалено много е да искаш от някой друг същото.

— Сигурно. Искаш ли да я опиташ?

— Да.

Двамата седнаха на люлката и се залюляха, докато мракът се сгъстяваше, а водата тихо се плискаше в брега.

— Устройва ли те да е тук?

— Със сигурност. Точно това е мястото, където щях да я сложа.

— Дру?

— Ъхъ?

— Ще се омъжиш ли за мен?

Устните й леко се извиха в ъгълчетата.

— Това е и моят план.

— Хубав план. — Той взе ръката й и я вдигна до устните си. — Искаш ли да имаш деца от мен?

Очите й запариха, но тя продължи да ги държи затворени и да се люлее бавно.

— Да. Това е втората точка от плана ми. Знаеш как обичам да планирам всичко.

Той обърна ръката й и целуна дланта.

— Ще остарееш ли с мен, тук, в тази къща край водата?

Сега тя отвори очи и позволи на първата сълза да се търкулне по бузата й.

— Знаеше, че това ще ме разплаче.

— Но само малко. Ето, вземи. — Той извади един пръстен от джоба си. Тънка златна халка с малък кръгъл рубин. — Много е обикновен и прост, но е на Стела — моята баба. — Сложи го нежно на пръста й и продължи. — Момчетата сметнаха, че на нея би й харесало аз да го притежавам.