По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— С каква цел?
— Твоята работа е да прочистиш министерството на финансите. Да ръководиш монетарната и фискалната политика.
— Искате да кажете…
— Да.
— И никакви политически глупости? — Трябваше да зададе този въпрос.
— Виж, Джордж, не знам какво е да си политик и нямам време да разбера. Никога не съм харесвал тази игра. Никога не съм харесвал повечето участници в нея. Просто продължавам да се опитвам да служа на страната си, колкото е по силите ми. Понякога се получава, понякога — не. Нямах избор. Спомняш си как стана всичко. Опитаха се да убият мен и семейството ми. Не исках да се оставям да ме засмукват обратно, но по дяволите, разбрах, че някой трябва да се опита да свърши работата. Вече нямам намерение да я върша сам, Джордж, нямам и намерение да запълня вакантните постове с безделници, които знаят как да движат „системата“, разбираш ли? Искам хора с идеи, не политици с намерения.
Уинстън успя да постави чашата си така, че да не издаде никакъв звук при допира си до чинийката. Малко се изненада, че ръката му не трепери. Мащабите на онова, което предлагаше Райън, бяха нещо повече от работата, която беше решително готов да отклони. Това означаваше повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Щеше да му се наложи да се откъсне от приятелите си — е, не съвсем, но това означаваше, че няма да взима решения, основаващи се на презумпцията с какво Уолстрийт ще допринесе за кампанията на президента в резултат на милите нещица, които прави министерството на финансите за търговските къщи там. Така бяха водили играта винаги досега и макар той никога да не бе участвал в нея, достатъчно често беше разговарял с истински участници, движещи системата по същия стар начин, просто защото нещата стояха така.
— Майната му — прошепна той. — Сериозно говорите, нали?
Като основател на „Колумб груп“, Уинстън бе поел толкова принципно задължение, че малцина изобщо се сещаха за него, освен онези, които всъщност го изпълняваха — и то не винаги всички. Пряко или непряко, буквално милиони хора му поверяваха парите си и това на теория му даваше възможност да се превърне в крадец от космически мащаб. Но той не можеше да го направи. Защото беше незаконно и рискуваше да го приберат в доста нестандартен федерален дом с много нестандартни съседи. Но не това беше истинската причина. Истинската причина бяха всички хора, които му се доверяваха, защото беше честен и умен, така че той се отнасяше към парите им така, както се отнасяше и към своите, а може би даже малко по-добре, защото обикновените хора не можеха да рискуват така, както правеха богаташите. От време на време се случваше да получи мило писмо от някоя вдовица и това бе прекрасно, но всъщност всичко идваше отвътре. Или си честен, или не си, а честта, както беше казал някакъв киносценарист, представляваше дар на човека към самия него. Добър афоризъм. Освен това бе и изгодно, разбира се. Когато си вършиш работата добре, хората също ти се отплащат, но основното е удовлетворението. Парите бяха само резултат от нещо по-важно, защото бяха преходни, а честта — не.
— А данъчната политика? — попита Уинстън.
— Първо трябва да възстановим Конгреса, забрави ли? — отбеляза Райън. — Но, да.
Уинстън дълбоко си пое дъх.
— Това е много голямо начинание, Райън.
— На мен ли го казваш? — попита президентът и изведнъж… се ухили.
— Това няма да ми донесе приятели.
— Освен това ще станеш шеф на секретната служба. Те ще те пазят, нали, Андреа?
Агент Прайс не беше свикнала да я включват в тези разговори, но си помисли, че ще трябва да свикне.
— Хм, да, господин президент.
— Нещата просто са дяволски хаотични — отбеляза Уинстън.
— Ами оправи ги — каза му Райън.
— Ще протестират.
— Да протестират. Искам да прочистиш министерството си, да го насочиш накъдето трябва и да го управляваш както искаш, но така, че някой ден да донесе печалба. Основният проблем там е административен. Трябва ми човек, който може да ръководи работата и да донесе печалба, за да изхвърли бюрокрацията. Това е най-големият проблем на всички институции.
— Познавате ли Тони Бретано?
— От „Ти Ар Дабъл Ю“ ли? Преди ръководеше сателитния им отдел… — Райън помнеше, че му бяха предложили висок пост в Пентагона и че той равнодушно се беше отказал. Много от способните хора отклоняваха такива предложения. Това бе правило, което трябваше да промени.