Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Кой е следващият, готов да умре? — провикна се пиратът.
Един от войниците се хвърли светкавично напред и нанесе удар, но и неговото острие се плъзна по рамото на пирата, без да остави следа. Мечището дори не си направи труда да замахва със сабята, а само изрита в лицето неуспелия нападател и го отпрати далеч назад.
— Нещастници — и вие се наричате войници! При мен няма да издържите и един ден!
На врата му се поклащаше някакъв талисман — едър камък, излъчващ червеникава светлина. Уилям предположи, че това е източникът на необикновената сила на пирата, сграбчи един от войниците за рамото и му извика:
— Заобиколи го отляво и му отвлечи вниманието!
Планът му беше отчаян, но той бе сигурен, че нямат друг избор — по някакъв начин трябваше да свали талисмана от шията на Мечището.
Войникът заобиколи Мечището от другата страна и го нападна. Въпреки че беше неуязвим за ударите, пиратът реагира мигновено, воден от дългогодишните си рефлекси. В същия миг Уилям се хвърли напред, вдигал пред себе си меча, но вместо да удря или промушва, го насочи така, че острието да попадне под веригата на талисмана и да я закачи. Надяваше се с едно движение да я скъса и да запокити талисмана настрани, а след това да довърши убиеца на възлюбената си.
Ала Мечището реагира с нечовешка пъргавина — пресегна се и сграбчи тежкото острие. Ръцете на Уилям се разтърсиха чак до раменните стави, стори му се, че мечът е попаднал в менгеме.
— Мислиш се за голям хитрец, а? — попита Мечището и се обърна към него с убийствена усмивка.
И без да обръща внимание на атаките на останалите войници, пристъпи към Уилям, който трябваше или да отстъпи, или да изпусне меча.
Уилям пусна меча и се хвърли към краката на пирата. Удари го с рамо в бедрата и го препъна с ръце. Двамата тупнаха на земята.
— Скачайте отгоре! — извика Уилям на войниците.
Войниците се хвърлиха върху тях, като се опитваха да притиснат Мечището към земята.
— Свалете му талисмана! — викна Уилям.
Няколко ръце се протегнаха едновременно към тежката верига. Купчината тела се разтресе и после, колкото и да бе невероятно, Мечището се надигна и се отърси от войниците — като баща, който се освобождава от наскачалите върху него деца. Плесна Уилям по ръката и извика:
— Стига толкова!
Пиратът завъртя ръка, изкривил лице в злобна гримаса, улови един от войниците и му прекърши врата, замахна с другата си ръка и строши черепа на следващия войник. Уилям отстъпваше, парализиран от ужас, а Мечището го следваше и нанасяше смъртоносни удари, с всеки от които убиваше по един противник.
Останаха само двама гвардейци и Уилям им извика:
— Бягайте!
Войниците не чакаха втора команда и побягнаха. Сега вече Уилям и Мечището бяха сами. Пиратът бавно пристъпваше към младия офицер. Уилям направи лъжливо движение вляво, после се хвърли вдясно, но Мечището продължи напред, заставайки между него и пътя.
Изведнъж Уилям осъзна, че няма друг избор. Мечището си бе играл с тях. Бяха избили наемниците му, но той самият оставаше неуязвим и ги бе примамил до себе си само за да ги избие с голи ръце.
Младият офицер се обърна и се затича към скалите. Мечището се поколеба, но все пак го последва. Уилям не смееше да погледне през рамо — разбираше, че дори секундно забавяне може да се окаже фатално. Скокът от скалата щеше да му даде някакъв, макар и нищожен шанс да оцелее.
Падането му се стори безкрайно — още повече че бе съпроводено от проклятията на Мечището, които ехтяха над него.
После Уилям се блъсна във водата и го обгърна мрак.
Глава 16
Храмът
Джеймс се поколеба.
Затвори очи и бавно кимна. Фигурата, която бе открил сред подредените на скалата камъни, съответстваше напълно на онази, която им бе показала Хилда. Той взе покрития с пепел амулет и докосна с него камъните, следвайки напътствията на старицата.
Чу се приглушен тътен — по-скоро го усетиха през подметките на обувките си — и една голяма част от стената се отмести вляво. Джеймс извади факла и я запали.
Тръгнаха бавно през сумрачния коридор, издялан в скалата. Приличаше на тунел на изоставена миньорска шахта.
— Почакайте — каза Джеймс, обърна се и погледна към вратата, като броеше наум. След малко тя се затръшна. Джеймс огледа стената около нея и бързо откри отключващия механизъм. Дръпна ръчката и вратата се отвори. Отново зачака, броейки наум, и след същия интервал тя се затвори. Джеймс коленичи и прибра талисмана в торбата си.