Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Кой е този? — прошепна той.
— Маг, владеещ най-зловещите и тъмни сили, момчето ми. Не зная името му, но мога да съдя за него по делата му, а той е в съюз с чудовища, много по-страховити и могъщи от тези, които виждаш в момента. Гледай и помни.
Мъжът се извърна към сборището и Джеймс ококори очи, когато видя собственото си тяло, проснато на скалите, с разпорени от невидима гигантска ръка гърди. До него лежаха Солон и Яжара. Все още жив, но завързан като агне на заколение, до тях се гърчеше Кендарик. На врата на мъжа бе окачен грамаден талисман с кървавочервен рубин, а в ръката си стискаше дълъг черен нож. В другата му ръка проблясваше тежък камък с бледосин цвят.
— Сълзата! — прошепна изумено Солон.
Магьосникът коленичи пред Кендарик, разпори гръдния му кош и извади отвътре още туптящото сърце. Вдигна го така, че кръвта да капе върху Сълзата, и се извърна, за да го покаже на демоните. От бледосин, цветът на Сълзата се промени в кървавочервен и чудовищата нададоха триумфален вик. Внезапно картината изчезна.
— Не позволявайте на тази гледка да ви обезсърчава — посъветва ги Хилда.
— Но те ще ме убият! — изкрещя истерично Кендарик. — Ще ни избият всички!
— Ще се опитат, момче. Ще се опитат. Но бъдещето не е издялано от камък. А и злото обича да вижда нещата така, както му се иска да станат. Това е неговата голяма слабост. То никога не предвижда възможността да се провали. Докато вие вече имате представа каква ще е цената на вашия провал.
— Тоест тази картина… — заговори Яжара.
— Служи като предупреждение. Сега вече знаете повече за вашия противник и онова, което е намислил, отколкото той за вас. Той предполага, че само искате да си върнете Сълзата на боговете…
Солон стисна дръжката на чука.
— Ти откъде знаеш за Сълзата, жено?
Хилда махна небрежно с ръка.
— Вие, ишапците, си мислите, че сте единствените, на които е известно какво върти света. Била съм стара още преди да се роди баба ти и ако боговете се смилят над мен, ще живея, докато умрат внуците ти. Но и да не е така, през целия си живот съм служила на доброто и това ми е достатъчно, за да си ида удовлетворена. Може би затова са ме поставили на това място — за да ви науча какво трябва да направите, а след това — независимо дали успеете, или се провалите — да си отида от този свят. Не съм сигурна. Зная обаче, че ако не успеете, няма да съм сама, когато настъпи ужасният край. Никога не го забравяйте — виденията са силна магия, но дори най-яркото видение е само илюзия, отражение на вероятното. Все още можете да промените бъдещето. И трябва да го направите! — Тя се надигна. — А сега тръгвайте, защото времето е малко, а трябва да свършите много неща. Съществото, което видяхте, се нарича нежив, или човекоподобие. Възкръсването му се дължи на най-могъщата черна магия. Той ще направи всичко, на което е способен, за да ви попречи да извадите кораба. Трябва да го намерите, да го унищожите и да сложите край на тази напаст, която превръща бедните моряци в пленници на потъналите кораби, кара селяните да пият кръв и да скиторят нощем, а стариците — да сънуват кошмари. И трябва да го направите, преди да се появи другият, защото той е още по-опасен, а завладее ли амулета… е, видяхте какво може да направи.
Хилда се изправи и отиде при вече изстиналата тенджера.
— Братко Солон, талисмана, ако обичаш.
Солон откачи кесията от колана си и следвайки указанията на Хилда, изсипа вътре пепелявите останки от ръката на вампира. Хилда взе кесията, промърмори над нея някакво заклинание, разклати я и му я върна.
— Сега — заяви тя — Вече имате ключ от храма. За да го използвате, трябва да натиснете камъните в определена последователност. — Тя им показа във въздуха фигурата, която трябваше да опишат. — Едва тогава вратата ще се отвори.
— Покажи ни пак, моля те — рече Яжара.
Хилда повтори фигурата и Джеймс и Яжара кимнаха. Яжара улови старицата за ръката.
— Ти си необикновена жена. Истинска съкровищница на мъдрост. — Тя се огледа. — Когато за пръв път дойдох тук, останах дълбоко впечатлена от познанията ти за билките и лечебните растения. Сега виждам, че мога да науча от теб много повече. Когато всичко приключи, ще дойда да ти разкажа за Звезден пристан. Светът само ще спечели, ако се присъединиш към магьосническото братство.
Старицата се усмихна, но в очите й се четеше съмнение.
— Първо се върни, момиче. После ще говорим.
Яжара кимна и тръгна след останалите.