Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Въпреки разправията с баща му заради решението да напусне обществото на магьосниците в Звезден пристан и да постъпи в армията, Уилям си даваше сметка, че може би има скрита дарба, която някой ден ще предопредели или ще промени наново съдбата му. Конят усети вълнението му и Уилям го подкани мислено да се успокои, като му придаде част от своята увереност. В подобни моменти бе искрено благодарен, че притежава способността да общува с животните.
Когато колоната стигна най-ниската част на пътя, на билото отново се появиха двамата конници, които служеха за примамка. Изиграха малка сценка на „изненада“ от приближаващия се отряд, обърнаха се и побягнаха.
Уилям вдигна ръка и извика:
— Атака!
Но вместо да последват препускащите нагоре по склона конници, войниците обърнаха конете и препуснаха напряко през ливадата. Откритата площ пред тях първо се издигаше, после се спускаше постепенно надолу. Както Уилям бе предположил, във високата трева се бяха скрили десетина стрелци, готови да открият огън веднага щом хората на Уилям ги подминат.
Но вместо това кавалерията внезапно се бе насочила право към тях и въпреки че неколцина успяха да пуснат стрелите си, скоро всички бяха изпотъпкани и посечени. След като хората му приключиха с тази задача, Уилям им нареди да обърнат конете и да чакат. Реакцията на Мечището не се различаваше от предположенията им. Между дърветата се показаха наемници, които забавиха ход, сякаш очакваха заповед за атака. Уилям преброи осемнадесет души. Това означаваше, че зад тях в гората дебнат още трийсетина.
— Стойте! — заповяда той.
Няколко минути противниците се измерваха с погледи, без да предприемат нищо.
— Уил, не е ли време да пораздразним противника? — попита Хартаг.
— Действай — одобри младият офицер.
— Лъконосци! — извика Хартаг и половин дузина крондорци прибраха сабите и извадиха лъкове. — Зареди и стреляй! — заповяда Хартаг и крондорските гвардейци откриха стрелба.
Шестима от хората на Мечището паднаха при първия залп. Останалите се обърнаха и се скриха в гората. Въпреки това стрелците пуснаха още един залп, преди да приберат оръжията си и да извадят сабите си.
Настъпи тишина. Мечището и наемниците му очакваха атаката на крондорската гвардия, но Уилям бе твърдо решен, че ще се бият на открито.
— Сега какво? — попита един от войниците.
— Да видим на кого първи няма да издържат нервите, момче — отвърна Хартаг.
Уилям мълчеше и се чудеше колко дълго ще се наложи да чакат.
Кендарик стоеше на самия край на носа, загледан в мачтата на кораба, който според Солон трябваше да вдигнат.
— Отваряйте си очите да не се появят пак онези ужасни същества — предупреди той.
— Ти си гледай твоята работа — отвърна Джеймс и извади рапирата си.
Кендарик произнесе заклинанието докрай, но отново не последва нищо. Той се обърна и извика отчаяно:
— Не става! Нещо неутрализира заклинанието.
Яжара повдигна рамене.
— Както и предполагахме. Нали Хилда ни каза, че не Господарят на вампирите дърпа конците.
— Да вървим да намерим пещерата — предложи Солон.
Върнаха се на брега, слязоха по една тясна пътека и за всеобща изненада почти веднага намериха пещерата. Беше плитка, не повече от двайсетина стъпки, и лъчите на ниското слънце пронизваха царящия вътре мрак. В дъното й се виждаше мозайка от камъни. Джеймс натисна един и той се размърда. Ослушаха се, но не се чу никакъв звук.
— Вратата не е механична — заключи Джеймс.
— Което означава, че се отваря с магия — каза Яжара.
— Не ме бива да отварям такива ключалки — засмя се Джеймс.
— И сега? — попита Кендарик.
— Разполагаме с ръката и амулета — припомни им Солон.
Джеймс смъкна торбата от рамото си и извади ръката на вампира и талисмана. Сви пръстите на вкочанената ръка около талисмана и я доближи към вратата. Опита няколко комбинации от натискания и накрая се отказа.
— Хилда явно не ни е казала всичко — отбеляза Джеймс и прибра ръката и талисмана в торбата.
— Каза ни пак да се върнем при нея — припомни му Яжара.
— Да вървим да я питаме тогава — заяви Джеймс.
Този път изминаха разстоянието до къщата на Хилда за по-малко от половин час. Хилда вече ги очакваше на терасата.