Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Измина безкрайно много време. Дробовете му горяха и се налагаше да ги командва при всяко вдишване и издишване, сякаш се разпореждаше с някой непослушен слуга. Все по-трудно му беше да контролира и ръцете и краката си. А демоните продължаваха да прииждат, броят им непрестанно растеше и ударите им ставаха все по-силни.
И въпреки че усещаше докосването на множество зъби и нокти, Уилям не виждаше нито драскотина по ризницата си, нямаше и следа от рани по тялото му. Чудовищата го притискаха назад, опитваха се да го обкръжат и всеки път, когато му се струваше, че няма сили да продължи, до него достигаше гласът на Талия:
— Уилям! Спаси ме! Помогни ми, Уилям!
И отново вдигаше ръка, стиснал зъби да преодолее болката, и нанасяше нов удар.
А после, макар и бавно, вълната свирепи създания отстъпи. Падна един демон, а на негово място не се появи друг. Уилям покоси следващия, усети, че надеждата му се възвръща, и бавно пристъпи напред. Силата извираше от някакви неподозирани дълбини на съществото му и той започна да сече наляво и надясно.
После внезапно изчезна и последният демон. Уилям се препъна — от изтощение едва се държеше на крака. По някакъв начин успя да се добере до огнената кула, в която бе заключена Талия. Тя стоеше там и му се усмихваше съвсем спокойно.
Той разтвори с мъка напуканите си устни и прошепна:
— Талия?
Когато я доближи, пламъците изгаснаха. Любимата му висеше във въздуха и му се усмихваше. Под краката им се надигна тътен и „Шареният папагал“ се пропука като огледало, а останките му се изгубиха в нищото. Двамата висяха един срещу друг, заобиколени от чернота.
Уилям посегна да погали Талия по бузата, но преди да успее да я докосне, прокънтя нечий глас:
— Не, сине на Кондуин. Въпреки че спаси душата на Талия от заплахата да бъде погълната, участието ти в тази история едва сега започва.
Талия го погледна и размърда устни, но макар от тях да не излезе никакъв звук, той чу думите й в ума си:
„Кълна се в името на Кахули, че ще си отмъстя за стореното!“
Ниският глас отново прокънтя:
— Аз съм Кахули, богът на отмъщението, и с тази клетва тя ме призова. Готов съм да откликна на молбата на тази мъченица — Уилям, ти няма да си сам в това, което те чака.
Талия започна да избледнява пред очите му. Уилям отново посегна към нея, но пръстите му преминаха през образа й, сякаш бе видение от дим.
— Моля те, Талия, остани! — провикна се той през сълзи.
В чезнещите й очи също се мярнаха сълзи и той дочу думите й като шепот на вятъра:
— Кажи ми сбогом, моля те…
В последния възможен миг, преди обликът й да изчезне напълно, той успя да промълви:
— Сбогом, моя любов.
Изведнъж тялото му се изпълни с раздираща болка, а в дробовете му сякаш лумнаха пламъци. Той падна, сгърчи се и започна да повръща вода. Усети, че нечии яки ръце го вдигат.
Премигна и се огледа. Дрехите му бяха подгизнали, най-отгоре носеше бронята, с която се бе изправил срещу Мечището, а от тайнствената ризница, спряла ударите на демоните, нямаше и следа.
Пред погледа му изплува нечие лице. Някакъв мъж с орлови черти бе впил поглед в него.
Уилям внезапно се сепна.
— Ей, аз май те познавам!
— Да, мой млади приятелю — отвърна мъжът и се изправи, без да откъсва очи от него. — Ти си младият офицер, когото срещнах преди няколко седмици, докато ескортираше някаква важна клечка от далечни земи. Аз съм Сиди, помниш ли ме? Забелязах, че се носиш по реката, и тъй като ми се стори необичайно да се разхлаждаш, издокаран с тежка броня, реших, че имаш нужда от помощ. Изглежда, съм познал.
— Къде съм? — попита Уилям и се огледа.
— На брега на реката, както сам забелязваш. — Сиди посочи надолу по течението и добави: — В тази посока се намира едно селце, казва се Халдонова глава, а отвъд него е морето.
Уилям се огледа отново. Бяха заобиколени от гъста гора и не се виждаше нищо друго.
— А ти какво правиш тук?
— Търся един човек.
— Кой?
— Един гаден убиец — викат му Мечището.
Уилям почувства, че главата му започва да се прояснява.
— Добре, че не си го намерил. Аз го застигнах начело на отряд от трийсет крондорски конници и той ги изби всичките.
— Талисманът. — Сиди кимна, сякаш говореше на себе си. — Ела, ще поговорим, докато вървим.
— Откъде знаеш за него? — попита Уилям.
— Както вече ти казах, когато се срещнахме, аз търгувам не само с обикновена стока, но и с редки и ценни предмети. А талисманът е точно такъв. За съжаление, освен че осигурява на носителя си грамадна сила, той постепенно му взема ума. Предназначен е за ползване от магьосник с големи познания и способности, а не от касапин като Мечището.