Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— В случай, че в коридора се натъкнем на още някоя врата.
Отново закрачиха по коридора, в колона по двама. Отпред вървяха Джеймс и Яжара, Солон и Кендарик бяха на крачка, зад тях. След стотина крачки Солон каза:
— Спрете за малко. — Посочи едно място на стената и подхвърли на Джеймс. — Дай факлата.
Джеймс вдигна факлата и Солон огледа стената и каза:
— Този тунел е много стар. Прокопан е преди векове, още преди Кралството да е завладяло тези земи.
— Откъде знаеш? — попита Кендарик.
— Ако прекараш детството си сред джуджета, няма начин да не понаучиш това-онова за мините.
— Но тези следи изобщо не изглеждат стари — възрази Джеймс и посочи пода на тунела.
— Какви следи? — Кендарик се наведе.
Джеймс кимна към отпечатъците върху меката почва и пясъка.
— Няма прах, така че вероятно са скорошни. Бъдете нащрек.
— Не е нужно да ни го казваш, скуайър — изсумтя Кендарик.
Продължиха да навлизат все по-навътре под Носа на вдовиците. Десетина минути крачиха в напрегната тишина, после стигнаха портал, зад който се отваряше голяма кухина. Пристъпиха плахо в нея. Светлината от факлата на Джеймс мяташе зловещи сенки върху неравните стени.
Когато зърна първия скелет, Солон машинално стисна дръжката на чука. На равни разстояния в стената бяха издълбани девет ниши. Във всяка бе поставен скелет, издокаран в нашарена с орнаменти броня и въоръжен. На пода бяха изрисувани най-различни знаци и символи, които трепкаха под светлината на факлите. Кухината бе висока трийсетина стъпки и имаше приблизително овална форма.
Видяха барелефа едва когато приближиха отсрещната стена.
— Богове! — прошепна Кендарик.
Отсреща ги гледаше рояк зловещи създания, рожба на нечие кошмарно въображение или на самия пъкъл; някои от тях участваха в човешки жертвоприношения. Сцената поразяваше с бруталността и кръвожадността си.
— Вдигни по-високо факлата, момко! — каза Солон с дебелия си басов глас.
Джеймс вдигна факлата и освети стената по-нагоре.
— Стойте! — нареди Солон и протегна ръка към Яжара. — Подай ми друга факла! Бързо!
Яжара разгъна вързопа, който й бе дала Хилда, хвърли му една факла и той я запали от тази на Джеймс. След това я тикна в ръцете на Кендарик и нареди:
— Застани там! — И му посочи вляво.
— Какво?
— Казах ти да идеш там, гарго вреслива!
После взе още две факли и ги запали. Едната подаде на Яжара и й посочи да застане отдясно. Другата вдигна високо и пристъпи напред. В същия миг пред тях се разкри цялата панорама.
— В името на всички герои на Ишап! — прошепна монахът.
— Какво има? — попита Джеймс.
— Не виждаш ли средата, момко? — Солон посочи един празен участък, който приличаше на кръгъл прозорец, със скупчени в почтителни пози около него рояк ужасни създания.
— Да — присви очи Джеймс. — Празна е.
— Не, не е празна, приятелю. Вътре има нещо, което не можеш да видиш.
Солон закрачи пред барелефа, като от време на време спираше, за да огледа някоя фигура отблизо. Накрая затъкна факлата в една цепнатина на стената и даде знак на останалите, че могат да свалят своите.
— Какво има? — попита Кендарик. Солон плъзна мрачен поглед по лицата им.
— Трябва да запомните това, дето ще ви го кажа сега. Набийте си го в главите, както нищо друго в живота ви. — Той се обърна и посочи стената. — На тази стена е обрисувана историята на едно жестоко време. — Той спря и си пое дъх. — В ордена ни учат, че след Войните на хаоса в някои части от света настъпил мрачен и тежък период, докато силите на доброто и злото воювали за надмощие. И друг път са откривали подобни места — убежища на демони и разни злонрави създания, същества от друг свят, които трябва да бъдат прогонвани всякога, когато се появяват. Тази стена разказва една история. Подробностите не са толкова важни. По-важна е новината за нейното съществуване и този факт трябва час по-скоро да стане достояние на моя орден. Каквото и да се случи оттук нататък, има две неща, които трябва да направим на всяка цена. Първо — поне един от нас трябва да се върне здрав и читав и да съобщи за съществуването на този храм на моя орден, за да може братята да дойдат тук и да почистят мястото, а след това да го изолират за вечни времена. Каквото щете забравяйте, но не и да опишете съществуването на „празния прозорец“ и да кажете на върховния жрец, че съм сигурен в едно — това може да е само дело на последователите на Безименния.
— На Безименния ли? — повтори Кендарик. — Кой е пък този?
— Млади момко — отвърна Солон, — ако съдбата е милостива към теб, може би никога няма да узнаеш. — Той се огледа. — Боя се обаче, че съдбата никак няма да е милостива към нас.