Апокалиптичният часовник

— Здрасти, Стенли — каза Дру. — Надничаш, а? Ако е така, няма от какво да се страхуваш. Обсъждаме положението след Студената война, а и госпожата не ме харесва.

— Не съм казала такова нещо — леко се усмихна Карин.

— Нека ти преведа, Стан: направо ме застреляха.

— Да се надяваме, че го казваш в преносен смисъл — студено подметна полковникът. Тонът му накара Дру да се стегне.

— Какво искаш да кажеш?

— Нали каза, че никой не ви е проследил, младежо?

— Не са ни следили. А и как да ни проследят?

— Не знам, но отвън на улицата има един човек с кола. Говори по телефона и непрекъснато гледа насам.

Дру бързо стана от кушетката и тръгна към спалнята на Витковски.

— Загаси лампата, преди да влезеш, проклет глупак! — извика Витковски. — Не позволявай никаква светлина да се промъкне през прозореца!

Карин протегна ръка и изгаси единствената лампа над себе си.

— Добро момиче — продължи офицерът от разузнаването. — Инфрачервеният бинокъл е на перваза. Наведи се, стой по-надалеч от стъклото. Виж онова комби отсреща на ъгъла.

— Разбрах.

Латъм изчезна в спалнята, като остави Витковски и Де Врийс сами в почти тъмната стая. Светлината от уличните лампи беше единственото осветление.

— Наистина ли се тревожите? — попита Карин.

— Достатъчно съм работил тази професия и се тревожа — отвърна полковникът, който все още стоеше прав. — Вие също.

— Може да е някой ревнив любовник или съпруг, който е прекалено пиян, за да се прибере вкъщи.

— Може да е и Феята Зъбче103, която се опитва да открие необходимата й възглавница.

— Не говорих враждебно и не мисля, че е справедливо вие да го правите.

— Съжалявам. Наистина. Ще повторя онова, което Сорънсън каза, но не искам да ви обърквам. Той каза: „Нещата се развиват прекалено бързо и стават твърде сложни“. Прав е. Ние си мислим, че сме подготвени, но не сме. Новите нацисти изпълзяват от мръсотията като голи охлюви от купчина боклук; много от тях са истински, но мнозина са просто светли петънца. Кой е истински и кой не е? И как да ги открием, без да обвиним всички, без да караме невинните да доказват своята невинност?

— Доказателствата ще дойдат, след като обвиненията са отправени.

— Не бихте могла да се изразите по-точно, млада госпожо. Преживял съм това. Изгубихме много агенти. Нашите хора се разкриваха, като се подмазваха на политици и журналисти, които водеха разследванията. И никой не знаеше истината.

— Сигурно ви е било много трудно…

— Стандартната оставка включва обяснения като: „Нямам нужда от това, капитане, или майоре, или някакъв друг чин от онова време“. Или: „Кой си ти, по дяволите, за да ми съсипваш живота?“. Или още по-ужасно: „Изчисти ми досието, кучи сине, или ще ти проваля цялата операция!“. Трябва да съм подписал петдесет-шейсет „поверителни меморандума“, които удостоверяват, че въпросното лице е „изключителен агент от разузнаването“ и по-голямата част от тях бяха доста по-положителни, отколкото тези хора заслужаваха.