Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Най-вече след онова, което е станало с тях, разбира се.
— Не знам, но много от тези клоуни сега са в частния сектор и печелят двайсет пъти повече от мен заради легендарната слава от предишната им работа. Някои по-дребни риби, които не можеха да дешифрират дори кода върху кутия овесени ядки, оглавяват охраната на мощни корпорации.
— Това може да се нарече „шантава работа“.
— Така е. Всички сме шантави, но не заради това, което правим, а заради онова, което сме направили — на хартия, но все пак достатъчно откачено. Изнудването сега е на мода, от горе до долу, скъпа моя.
— А защо сам не сте си подал оставката, полковник?
— Защо ли? — Витковски седна на най-близкия стол; погледът му бе прикован във вратата на спалнята. — Нека го кажа така, колкото и архаично да звучи. Защото съм много добър в професията си, което не говори добре за характера ми — да бъдеш лукав и подозрителен не са качества, достойни за възхищение, но ако се усъвършенстват и използват в моята работа, могат да се превърнат в предимства. Американският комик Уил Роджърс бе казал веднъж: „Никога не съм срещал човек, който да не ми харесва“. Аз пък ще кажа, че в моя бизнес никога не съм срещал човек, когото не съм заподозрял в нещо. Може би това се дължи на европееца в мен, на генетичното ми наследство. Аз съм поляк по произход и всъщност проговорих първо на полски.
— А Полша, която е допринесла за науката и изкуството повече от много други страни, е страдала от предателства по-често от другите страни — кимна Де Врийс.
— Предполагам, че отчасти това е причината. Може би искате да кажете, че то ми е вродено?
— Фреди ви се доверяваше.
— Бих желал да ви върна комплимента. Но никога не съм вярвал на съпруга ви. Той беше огън момче, което не можех да контролирам и не можех да укротя. Смъртта му в ръцете на ЩАЗИ беше неизбежна.
— Но той беше прав! — Карин повиши тон. — ЩАЗИ и цялата им пасмина сега са в ядрото на нацистите.
— Методите му бяха погрешни, гневът му не бе насочен във вярната посока. Той предаде свръзката си и затова го убиха. Не искаше да ни слуша, не искаше да слуша мен.
— Знам, знам. И мен не искаше да слуша… Всъщност, тогава това нямаше значение.
— Кълна се, че не разбирам.
— Фреди започна да упражнява насилие — не само спрямо мен, но и спрямо всеки, който не бе съгласен с него. Беше изключително силен, трениран от вашите командоси в Белгия, и накрая реши, че е непобедим. Освен това беше същият фанатик като враговете си.
— Значи разбирате какво имам предвид, като казвам, че никога не съм се доверявал на съпруга ви.
— Естествено. Не бих желала да преживея отново последните ни дни и месеци в Амстердам.
Изведнъж вратата на спалнята се отвори и в рамката застана Латъм.
— Бинго! Прав беше, Стенли. Онова копеле отвън е Рейнълдс, Алън Рейнълдс от отдела за свръзка!
— Кой?
— Колко пъти си слизал в отдела за свръзка, Стан?
— Не знам. Може би три-четири пъти миналата година.
— Той е къртицата! Видях лицето му.
— Значи нещо ще се случи. Предлагам да вземем контрамерки.
— Какво да правим? Откъде да започнем?
— Госпожо де Врийс… Карин… би ли отишла, моля те, до прозореца на спалнята ми, за да ни кажеш какво става там?
— Отивам — каза Карин, стана от кушетката и изтича в спалнята на полковника.
— Какво ще правим сега? — попита Дру.
— Както обикновено — отвърна Витковски. — Първо да помислим за оръжието.
— Имам автоматичен пистолет със зареден пълнител — Латъм извади пистолета от колана си.
— Ще ти дам друг с допълнителен пълнител.
— Значи очакваш най-лошото?
— Очаквам го цели пет години и ако ти не си го очаквал, нищо чудно, че са разпердушинили апартамента ти.
Полковникът се приближи към едно внушително копие на Мондриан на стената и го отмести. Под него имаше сейф. Завъртя шайбата наляво и надясно, отвори голямата каса и извади два автоматични пистолета и един „Узи“, който закачи на колана си. Хвърли един от пистолетите на Дру и той го хвана. Последва пълнител, който Латъм не успя да хване и той падна на пода.
— Защо не ги хвърли едновременно? — с раздразнение каза Дру, докато се навеждаше да вдигне пълнителя.
— Исках да проверя реакциите ти. Не е лошо. Не е много добре, но не е и лошо.
— Сигурно си отбелязал на бутилката колко съм изпил.
— Нямаше нужда. Като гледам колко е останало в чашата ти, сигурно през последния час си изгълтал две-три унции. Ще се справиш.