Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Имаш ли желание да се приземиш в Русия?
— Мисля, че не. По-добре да продължим да летим, докато не паднем.
— И аз така мисля — отзова се Холис.
След пет минути предупредителната лампичка за горивото започна да премигва. Няколко секунди по-късно един писклив глас произнесе на руски: „Запасите ви от гориво са почти изчерпани.“
— Затвори си устата — отговори О’Шей на магнетофонния запис. „Пригответе се да завършите полета си“ — обади се отново гласът.
Холис и О’Шей се спогледаха.
— Какво казва? — поинтересува се Милс.
— Че има само още четиридесет и два пазарни дни до Коледа — отзова се Холис.
— Горивото е на привършване — каза Лиза на Милс.
— И аз така предположих — кимна Милс.
Продължиха на север в нощната тъмнина. Всички мълчаха, сякаш чакаха да чуят как шумът на двигателите заглъхва, помисли Холис. Накрая Лиза се наведе напред и сложи ръка на рамото му.
— Как си?
— Много добре. Как са нещата в пътническия салон?
— Ти ми кажи. Колко гориво ни остава след това съобщение?
— Въпросът е по-скоро колко летателно време можеш да постигнеш с горивото, с което разполагаш. Това зависи от теглото на товара, температурата, влажността на въздуха, вятъра, височината, скоростта на летене, качествата на двигателите, маневрите, които се предприемат, и от Божията воля.
— Да се молим ли?
— Няма да навреди.
— Ще те оставя да пилотираш.
— Добре. Ти се моли. Аз ще пилотирам вертолета. По-късно ще се сменим.
Лиза се вгледа в ръцете на Холис върху лостовете за управление. Този Сам Холис тук бе различен от оня, когото бе видяла в Москва и в Школата за магии. Осъзна, че в този вертолет той си бе сякаш точно на мястото. Спомни си какво й бе казал Сет Алеви за света на пилотите на летището в Шереметиево. Те са от друго тесто, помисли тя, но въпреки това ще мога да го обичам.
„Запасите ви от гориво са почти напълно изчерпани — обади се отново гласът. — Подгответе се да привършите полета.“
Няколко минути никой не проговори, после О’Шей каза:
— Ей, чухте ли за пилота от Аерофлот, на който му свършило горивото, докато прелитал над океана, и изхвърлил гориво, за да олекоти самолета си?
— На земята звучи по-смешно — каза О’Шей, след като никой не се разсмя.
Холис погледна часовника на командния пулт. Беше 6,59. Слънцето щеше да изгрее след двадесет и три минути, тогава товарният кораб щеше да угаси сигналните светлини и да стане неразпознаваем сред другите товарни кораби в района. При сегашната си скорост до изгрев-слънце можеха да изминат около шестдесет километра. Но съгласно инструкциите последните десет минути от полета трябваше да намалят скоростта до осемдесет километра в час.
— Имаме избор между две възможности — каза Холис на О’Шей. — Можем да намалим скоростта, за да пестим гориво, и може би ще стигнем до мястото на срещата, но доста след разсъмване. Или можем да увеличим скоростта, а следователно и харченето на гориво, но това е единственият ни шанс да стигнем до кораба преди зората. Естествено, ако увеличим потреблението на гориво, може изобщо да не стигнем дотам. Какво е професионалното ви мнение, капитане?
— Готов съм да се обзаложа, че в резервоара има повече гориво, отколкото предполагаме — отговори О’Шей, оставяйки у всички впечатлението, че е обмислял въпроса. — Просто имам такова усещане. Според мен пълен напред.
— Аз гласувам да намалим скоростта и да пестим гориво — каза Милс. — Основното ни задължение не е да стигнем до товарния кораб преди изгрев-слънце, а да напуснем пределите на Съветския съюз, тоест да излезем извън обсега на КГБ. Искам да съм сигурен, че ще стигнем до залива. Предпочитам да паднем в морето, отколкото да попаднем в ръцете им. Знаем твърде много.
— Ти нямаш право на глас, Бърт — отговори му Холис. — Това е технически въпрос. Но мнението ти е взето под внимание. Лиза?
— Аз съм съгласна с Бърт. Предпочитам да се удавя, отколкото горивото ни да свърши над сушата.
Холис кимна.
— Да събудим ли Бренън, за да го попитаме за мнението му? — Холис чу звука на спукан балон от дъвка, след което Бренън се обади:
— Още ли не сме умрели?
— Работим по въпроса — отзова се Милс.
Бренън се протегна и се изкашля.
— Ей, полковник, радвам се да ви видя тук жив и здрав. Как се чувствате?
— Много добре. Вече съм генерал.
— А, да. Извинете. Е, върнахме ли си око за око, зъб за зъб? Искам да кажа, че май им дадохме да разберат къде зимуват раците. Нали?
— Да. Чу ли какъв е проблемът ни?
— Да. Въпросът е труден. Каквото и да решите, аз съм с вас, момчета.
Холис изпита желание всички да са така без мнение като Бренън.