Школа за магии (Книга втора)

— А аз мислех, че с показанията за горивото — откликна Холис. — Объркваш ме.

О’Шей мрачно се усмихна.

Холис увеличи скоростта на вертолета до двеста километра в час.

— Летим с пълна мощност в края на дълъг полет — отбеляза О’Шей. — Доверявате ли се на двигателите?

Холис погледна показанията на уредите. Температурата на изхвърляните от двигателите газове беше пределно висока, температурата на маслото също.

— Никога не вярвайте на червените! — извика Холис назад към Бренън: — И така, какво те накара да се върнеш тук на тази операция, Бил?

— О, не зная. Сет Алеви ми каза, че сте в беда. Капитан О’Шей реши да дойде поради същата причина. Нали, капитане?

— Така е. Бих желал в доклада за работата ми да преразгледате мнението си — каза О’Шей на Холис.

— Ще си помисля — Холис започна бавно и равномерно да спуска вертолета надолу.

— Колко часа полет с вертолет имате, генерале? — попита О’Шей.

— Като броим и последните тридесет минути — един час — отговори Холис, поглеждайки часовника.

— Питам ви сериозно — каза О’Шей.

— Не зная. Десет или дванадесет. Това тест ли е?

— Не. Просто се чудех кой да го приземи.

— Ако ще се приземяваме без гориво в леденостудения залив, ще го направиш ти, а ако двигателите още работят и ще кацаме на палубата на товарния кораб, ще го направя аз.

— Добре.

Вертолетът продължи да губи височина и Холис забеляза, че скоростта им на придвижване спрямо земята намалява, което означаваше, че са се сблъскали с по-силни насрещни ветрове. При петстотин метра височина скоростомерът отчиташе двеста километра в час, но реално изминаваното разстояние беше не повече от сто и тридесет. Холис знаеше, че се сблъскват мощните зимни ветрове, с които се славеше Финландският залив: те бяха толкова силни и постоянни, че понякога издигаха равнището на морето с пет фута и наводняваха Ленинград. Помисли си и за огромните вълни, и за товарния кораб, който бясно се спускаше, издигаше и подскачаше по бурното море.

Холис вече виждаше основните транспортни артерии, водещи към града, и слабия поток от превозни средства преди зазоряване.

Ленинград. Най-неруският град в Русия. Но и град, в който КГБ се разправяше с особена жестокост с ориентираното към Запада население. Някога Холис харесваше Ленинград и когато прелетяха над него за последен път, го парна почти физическо усещане за загуба.

— Мисля, че това там долу е московската магистрала — каза О’Шей. — Следователно Пулково трябва да е някъде вляво.

— От известно време не съм чувал записа — обади се Милс.

— Мисля, че е вдигнал ръце от нас — отвърна Холис.

— Това ли е? — попита О’Шей сочейки лявото странично стъкло.

Холис погледна натам и видя познатите синьо-бели светлини на пистите.

— Да. — И добави: — Това е забележителен пример за навигация по наземни ориентири, капитане.

— Благодаря, сър. Стараех се да изчисля възможното отклонение в зависимост от вятъра, но не бях сигурен с колко точно ни е отвяло от курса.

— Явно недостатъчно, за да пропуснем цял град.