Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Изглежда, няма особени проблеми при управлението на вертолета. Но не бих желал да ви се налага да опитвам нещо така рисковано като кацане върху хлъзгава палуба на кораб при силен вятър.
О’Шей погледна Холис, за да види дали се шегува.
— Е, аз се позанимавах с него известно време, така че мога и да опитам — каза О’Шей. — Но ако искате да се заемете с това, вие сте капитанът.
— Ще определим на кого се пада честта с партия канадска борба, преди да се приближим към целта.
Милс поглеждаше ту Холис, ту О’Шей. Пилотите, както и оперативните работници в ЦРУ, помисли си той, прибягваха до черен хумор точно когато всъщност никак не е смешно.
Холис погледна как стрелката на висотомера се измества. Когато посочи три хиляди метра, преустанови изкачването, а скоростта на летене се покачи обратно на 150 километра в час. Индикаторът за скоростта, отчитана спрямо земята, показваше почти същото.
— Така е по-добре.
— Може би трябваше да го направя по-рано — каза О’Шей.
— Може би. А може би по-рано тук горе насрещният вятър е бил по-силен.
— Трудно е да се каже, когато човек не може да поиска сводка за метеорологичната обстановка.
— Така е — Холис овладя работата с лостовете за управление и бордовите инструменти. Изучи показанията им — скоростта, височината на полета, теглото на товара, горивото, времето на полета до момента, предполагаемото разстояние до точката на приземяване, но въпреки това не можа да определи със сигурност дали ще видят Финландския залив преди зазоряване, а и дали изобщо ще видят Финландския залив или зората.
Мислите на О’Шей, изглежда, съвпадаха с неговите.
— Ако успеем да видим някой ориентир на земята, ще можем да преценим и разстоянието, което ни остава до приземяване. Но поне аз нямам представа доколко може да се вярва на индикатора за горивото.
— Летим с нужната скорост, която ще ни позволи да стигнем навреме — отговори Холис, — и то в единствената точка на приземяване, с която разполагаме. Това са параметри, които ни ограничават дотолкова, че за момента не можем да направим нищо друго.
— Може би ще попаднем на попътен вятър — каза О’Шей.
— Може би.
— А какво ще стане, ако пак се сблъскаме с насрещен вятър? — попита Милс, който внимателно ги слушаше.
— Няма смисъл да се притесняваме за нещо, срещу което не можем да направим нищо — погледна го О’Шей.
— Основният въпрос, генерале, е какви са шансовете ни? — каза Милс на Холис.
— Току-що се озовах тук — отговори Холис. — Не мога да преценя шансовете, когато планът на операцията е ваш.
— Слушайте, няма ли да ни помогне, ако изхвърлим малко излишно тегло? — попита Милс.
— Предполагам, че вече сте го направили.
— Да — отговори О’Шей. — Палта, чанти, питейна вода, някои резервни части от вертолета и други такива. Олекотихме го с около сто фунта.
— Имах предвид нещо друго — каза Милс.
— Кого имаше предвид, Бърт? — попита Холис.
— Ами… Додсън или Буров например.
— Те са ви нужни — каза Холис. — Искате ли аз да скоча?
— Не. Не ми се иска капитан О’Шей отново да пилотира. Изнервя ме. — Милс се усмихна и добави: — Виж, от Буров можем да се освободим, ако това е необходимо.
Холис и О’Шей не отговориха.
— Добре, забравете за това — каза Милс. — Няма аз да ви казвам кого да оставите в спасителната лодка. Правото да взимате решения по този въпрос е ваше.
Холис харесваше Милс, когато Милс беше такъв, какъвто си е. Но когато Милс се опитваше да подражава на Алеви, той стигаше до някакъв неестествен цинизъм, защото му липсваха стилът и моралната убеденост на шефа му.
— Моля ви, не искам да чувам повече за убийства — каза Лиза, която от известно време изобщо не беше се обаждала.
Никой не й отговори и кабината се изпълни само с шума на двигателите и на перката.
— Срещнахте ли някакви летателни апарати?
— Не, сър — отговори О’Шей.
Холис кимна. Смяташе че в Школата за магии не бе останал никой, способен да предаде каквато и да е информация по радиопредавателите. Руснаците може би вече бяха разбрали, че обектът им е унищожен, може би дори бяха направили връзката между изчезналия Ми-28 на Аерофлот и разгрома на Школата за магии. Но ако бяха успели да възстановят пълната картина на събитията, вероятно се бяха сетили и за единственото друго безопасно място, като се изключи американското посолство, към което можеше да се насочи вертолетът: Финландския залив.
— Вашите хора консултираха ли се със специалисти от военновъздушните сили при подготовката на плана? — обърна се Холис към Милс.
— Разбира се — отговори леко обидено Милс.
— И как смятате, че ще успеем да се промъкнем, без да ни засекат радарите на съветските диспечерски кули?