Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Само не действай вместо мене и заповядай на хората никой да не се намесва без нужда.
— Хо! Хо! Ще видим какво ще стане със смелостта ти, когато се случи нещо! — отвърна малкият рицар с усмивка.
— Само да не се хванеш за полите на някого от нас — довърши пан Заглоба.
— Ще видим! — каза Баша възмутена.
Като разговаряха така, те навлязоха в местност, покрита тук-таме с храсти. Вече наближаваше да се развидели, но в момента стана по-тъмно, понеже месецът залезе. А и от земята почнаха да се вдигат леки изпарения и да закриват по-далечните предмети. При тая лека мъгла и мрак храстите, които се мержелееха малко по-надалече, придобиваха във възбуденото въображение на Баша форми на живи същества. Много пъти й се струваше, че вижда съвсем ясно хора и коне.
— Михале, какво е това? — питаше шепнешком и сочеше с пръст неясните очертания.
— Нищо, храсти.
— Мислех, че са конници. Скоро ли ще стигнем?
— Още час и половина и ще започне.
— Ах!
— Страх ли те е?
— Не, само че сърцето ми бие от голямо желание! Откъде накъде ще се страхувам! Никак не ме е страх! Гледай какъв скреж има тук… Вижда се, макар да е тъмно.
Наистина те навлязоха в такава част от степта, където дългите и изсъхнали стъбла на бурените бяха покрита със скреж. Пан Володиовски погледна и каза:
— Оттук е минал Мотовидло. Трябва да се е спотаил на около половин миля по-нататък. Развиделява се вече!
Наистина вече се зазоряваше. Здрачът се разредяваше. Небето и земята ставаха сиви, въздухът побледняваше, върховете на дърветата и храстите сякаш се обточиха със сребро. По-далечните китки гора почнаха да се откриват, като че ли някой бавно вдигаше завеса.
В тоя миг от близката горичка внезапно се появи конник.
— От пан Мотовидло ли? — попита Володиовски, когато конникът спря коня си до самия него.
— Тъй вярно, ваша милост!
— Какво има?
— Преминаха Шероци брод; после, привлечени от мученето на воловете, тръгнаха към Калушик. Там взеха воловете и сега стоят на Юрково поле.
— А къде е пан Мотовидло?
— Преградил е пътя от възвишението, а пан Мелехович откъм Калушик. Другите хоронгви — не зная.
— Добре — каза Володиовски, — аз зная; бързай при пан Мотовидло и кажи да затварят пътищата. А отделни хора да разпрати по половината път до пан Мелехович. Тръгвай!
Войникът легна върху седлото и препусна така, че чак далакът на коня изведнъж заигра, и скоро изчезна. А те продължиха пътя си още по-тихо, още по-предпазливо… В това време съвсем се развидели. Мъглата, която на разсъмване се беше вдигнала от земята, изчезна съвсем, а на източната страна на небето се появи дълга светла и розова ивица, чиято светлина и розовина започна да обагря въздуха, височините, зъберите на далечните долища и върхове.
Ненадейно до ушите на конниците достигнаха някакви безредни крякания откъм Днестър и високо пред тях се появи грамаден орляк гарвани, които летяха към изгрева. Отделни птици всеки миг се откъсваха от орляка и вместо да летят право напред, започваха да правят кръгове над степта, както правят усорлиците и ястребите, когато търсят плячка.
Пан Заглоба вдигна сабята си нагоре, посочи с острието й гарваните и каза на Баша:
— Да се чудиш на разума на тия птици. Щом някъде предстои битка, те веднага долитат от всички страни, като че ли някой ги изсипва от чувал. Когато се движи само една войска или ще се срещнат приятелски, гарвани не се виждат. Така умеят тия дяволи да отгатват човешките намерения, при все че никой не им ги съобщава. Само със sagacitas narium181 не е достатъчно да се обясни това и ти можеш наистина да се чудиш.
В това време птиците се приближиха значително, като грачеха все по-силно, а пан Мушалски се обърна към малкия рицар, удари с ръка по лъка си и рече:
— Пане командир, нали позволяваш да сваля един гарван за удоволствие на пани командиршата? От това няма да се вдигне шум.
— Свали, ваша милост, дори два — каза Володиовски, защото знаеше каква слабост има старият войник да демонстрира умелата си стрелба с лък.
При тия думи несравнимият стрелец посегна с ръка зад гърба си и извади една переста стрела, после я сложи на тетивата, вдигна лъка и главата си нагоре и зачака.
181
Острото обоняние (лат.). — Бел.прев.